Любовта е черно-бяла

Не, това няма да е размисъл за дуализма на любовта...

Тук ще става дума за нещо много подобно.

Преди да започна само искам да питам нещо - къде сте бе нерадзури,росонери,джалороси?! :)

Мога много да пиша за Юве и за това защо съм от Юве,но само накратко...

Juventus от латински преведено е младост.Фланелките са черно-бели защото са ги объркали с тия на Кристал Палъс,още едно време при пристигането на първите екипи с кораб от Англия.Поръчаните оригинални са били розови...та така.


Гледах един мач през 1993. Байерн Мюнхен срещу Ювентус. Контролка на германска територия. Байерн победи с 3-1 (два гола май вкара Емо Костадинов, но може и да се бъркам). Изобщо тогава от футбол много,много не разбирах, но харесвах спорта. Байерн игра много по-добре и ни би съвсем заслужено. Тогава съвсем спокойно можех да стана "фен" на немската машина,но защо съм от Юве се питате,след като отбора в първия мач, който съм гледал сме паднали?

Около тоя отбор имаше нещо магическо по това време (не че преди и сега няма).Имахме много неуспешен сезон. Милан станаха шампиони,Трапатони си тръгна, но имахме Баджо(не , не Дино, въпреки, че и той беше част от отбора по това време),Раванели,Дел Пиеро,Конте, Виали...Имахме страхотна публика и фенове, макар и не в Торино. Имаше просто някаква аура около тоя отбор,около тези играчи,трудно е да се опише.

Трудно можеше да гледаш мач на Юве и да не остане в тебе една наслада от това, което си видял.Дори и при загубите.

Тоя отборен дух, тая задружност, тая саможертва за съотборниците,за победата, за черно-бялата фланелка...красота.

Грабнаха ме още от тогава, вече почти 20 години.

И от тогава досега съм си бианконерче :)

Fino Alla Fine !!!