Нищо

Погледнах снимката ти тая сутрин...

И нищо...

Нямаше го онова чувство на щастие,нямаше я усмивката, нямаше го чувството...

Ако някога четеш това не се разсмивай.Знам,че си способна на това.По-добре да вникнеш дълбоко в моята душа. Аз ти писах,писах,защото мислех като Дон Кихот, че има награда след битката с вятърните мелници, но се оказа,че си толкова студена.

Ще разбереш за какво говоря един ден,а след това ще забравиш посланието.Разбрах,защо си решила да прекършиш моята душа. Аз знам прекрасно,че с нищо не мога да те привлека.

За това,че с нещо съм те наскърбил - прости за причинената тъга,ала никога не съм искал,никога не съм целял това.Не искам повече да се вкопчвам в теб,няма смисъл,идва лято и аз ще бъде пак щастлив.

Не съм виновен,че те обикнах,макар и зла да беше ти.За всичко случило се страдах, но вече няма място за теб и твоето лице в моето сърце.Никога няма да ме разбереш...

Дерзай и не се сърди,щом твоята любов не заслужавам,то на другите дано заслужиш ти !