Dummies Guide to Любовта

Любовта е странно нещо.Тъпо ти е, че я нямаш,а после си наранен, защото я имаш и тя пари.

А когато си отиде ти се иска никога да не бе идвала или да не си жив да си я спомняш.

Как така тая любов ни кара да се чувстваме така?

Направените грешки? Не казаните думи?Или може би казаните...?!

Накрая си оставаш същия наивник мислейки си,че следващия път ще е по-различно.Мислейки си ,че си изпуснал жената на живота ти.

Истината е по-близко от колкото ми се иска да повярвам.Тя е около мен и вътре в мен.

Тя е това, което виждам,когато се събудя.Това, което чувам, когато заговоря.Тя е това, което ме кара да изгарям и да искам да живея и това, което ме кара да умра и да ми се иска да не се бях раждал.Тя, тая истина си има име – ЖИВОТА.

Живота без любовта е като дете без майка, като цвете без пролет, като луната без слънцето, като деня без нощта.И както се казва в един велик филм – вкопчи се в живота или се вкопчи в смъртта. Всеки човек трябва сам за себе си да направи този избор и да живее или да умре с последствията от тоя избор.

Някои ще кажат, че това не е дори избор.Отговора е много лесен.Човек не е създаден да живее сам и дори и да страда не трябва да спира да я гони, тая любов.Тя дава сили, тя завърта Земята,тя е смисъла на нашето съществуване.

Други биха казали,че ако не я гониш няма как да се опариш от тая страшна болка,която любовта може да ти донесе.А тя много често я донася и е неизбежна.Тя те кара да увехнеш,да посърнеш,да ти се иска да умреш,защото когато си отиде дори и нещата, които са те карали да се усмихваш ти се струват безсмислени.

Кои хора са прави?Има ли прави?Кои са по-прави от другите?