Преди време една приятелка ми каза:
"Ако за всяко малко нещо,което ме дразнеше в приятеля ми и всеки път когато не бях добре,а той не ме разбираше го карах да скъсаме, нямаше да издържим и една седмица..."
Мъдра е тая моя приятелка,а те са заедно вече 4-5 години...
Какво ни кара да обичаме? Кое е онова, което ни тласка към това чувство?
Нуждата да запълним оная празнота, с която се раждаме,иска ни се да сме не-сами....
А кое е това, което ни кара да правим всичко, за да не се отвори нова много по-голяма празнота на мястото на любовта, когато тя си тръгне?
Страха от това да останем сами или истинската любов....
Страха е голяма работа,а истинската любов още по-голяма.Има ли по-хубаво чувство от това да обичаш и да те обичат? Май няма, а?
Според мен,ако наистина обичаш някого трябва да направиш всичко възможно да го задържиш до себе си...на всяка цена !
Саможертвата е стандарт,компромисите ежедневие, страха част от характера...
И един ден ще осъзнаеш колко време вече сте заедно и ще видиш колко си щастлив и след кратка равносметка ще си кажеш "Мамка му, заслужаваше си!!!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар