Скелета ми повдигна бавно черепа ми и отворих очи.Не знаех дали съм бил в безсъзнание или само съм спал.Между едното и другото едва ли имаше още някаква разлика: гладът и изтощението отдавна се бяха погрижили за това.И двете бяха все едно и също потъване в бездънното тресавище,от което като че вече не можеше да се изплува.
Аз като всеки човек,особено ако е цивилизован,искам да бъда щастлив и да живея вечно.Това е естествено,защото по природа живото същество е вечно и блажено.
В сегашното си състояние човек непрекъснато се бори с раждането и смъртта,което означава,че не е постигнал нито щастие,нито безсмъртие.
Бях мързелив и нехаех от време на време за важните неща в живота.Не ми се обикаляше да търся цветя и за това реших да подаря стихотворение на любимата.Стихотворението беше ужасно...Тя нищо не каза,но аз разбрах,че не го е харесала..а и не й беше много,много до мен по това време...
Поети, моля ви, подарявайте цветя на любимите си !
Каквито и да сте вие,каквито и да са те...
Няма коментари:
Публикуване на коментар