Седя си и се оглеждам.Наляво ли да тръгна, надясно ли...Няма логика да е едното пред другото.Само инстинктите ме водят.Викам си "Дай, да видим накъде ще ме отведе дясното." Тръгвам и веднага чувствам едно притеснение. "Дали направих правилното решение?!" си викам. Спирам за момент.Пак оглеждане.Пак тревога.Пак се чувствам изгубен и сам. Викам си "Дали пък лявото няма да ме заведе вкъщи?!".Тръгвам наляво.И пак.Пак тревога.Пак оглеждане.Пак изгубен и сам...
Е, добре де. Няма друго.Ляво или дясно.Защо и в двете посоки се чувствам по един и същи начин?Защо, нали са тъй различни? Няма нагоре, няма надолу...Какво да правя... Трябвам ми помощ.Викам, викам за помощ,но никой не идва.И пак сам, пак страх...Накъде да тръгна?! Искам вкъщи, не искам да вземам решения,не ми се рискува, искам някой да дойде и да ми покаже пътя...Как да си намеря пътя към вкъщи?
Преди беше лесно...Бяхме двама и все заедно и все се подкрепяхме...Нямаше страх,нямаше оглеждане,нямаше тревога...Не бях изгубен и сам...
Пак същите решения взимахме - или на ляво или на дясно.Как така сега всичко е толкова различно при положение, че Лабиринта си е все същия...
Няма коментари:
Публикуване на коментар