Изтрещяване

Ще разбереш, че я обичаш, когато нейната усмивка е най-важното нещо за теб.

Когато копнееш да прекараш цялото си свободно време с нея,а не в някой опушен бар с пияните си приятели.

Когато скъсаните и дънки и разрошената и коса те карат да видиш в нея онази красота, която друг не би видял.

Ще разбереш,че тя е твоето момиче, когато желаеш прегръдката й цял ден,а получиш ли я няма да искаш друго.

Когато всяка мисъл води право към нея.

Когато никое друго момиче няма дори и малко значение за теб!

Само ТИ си отговорен за себе си

Както не всичко е твоя вина, така и не всичко е твоя отговорност.ТИ си отговорен за себе си.Страхотно е,ако можеш да повлияеш позитивно на останалите,но не си отговорен за техните мисли,чувства и действия ! 

ОК е да им се притичаш на помощ, но не се чувствайте длъжни да бъдете (и да правите) всичко за тях. Това ще ви съсипе малко по малко...А и е неуважително за самите хора, на които помагате.

Нека всеки е отговорен за това, което прави и което върши.Не си отговорен за ничие друго щастие.Никой не може да направи другия щастлив, всеки е на пилотското място, що се отнася до техните собствени емоции.

Да се опитвате да карате някого да се чувства по определен начин е губене на енергия от ваша страна.

Както вие не сте отговорни за чуждото щастие, не очаквайте някой да дойде и да се опитва да ви прави щастливи...не ги винете,ако се чувствате виновни и "зле" със себе си.

ВИЕ ВЗЕМАТЕ СОБСТВЕНИТЕ СИ РЕШЕНИЯ,ВИЕ ГРАДИТЕ СОБСТВЕНИТЕ СИ ЕМОЦИИ !!!

Хора и обстоятелства може да са сцената за вашите емоции,но те не могат и не трябва да ги диктуват.Какво казват другите за вас и какво си мислят за вас може да ви засегне толкова, колкото им позволите.

Важното е вие какво казвате на себе си и как реагирате вие на другите около вас...

Блажени са забравящите

Гледали ли сте Блясъка на чистия ум? Ако не сте преди да прочетете още един ред ходете и го гледайте.

Цитата на Ницше още в началото на филма обобщава цялата история много добре: 

"Блажени са забравящите, защото те надделяват и над най-големите си грешки."

Млада двойка получава втори шанс след като спомените им са изтрити и те забравят всичките си грешки,всичките си кавги,всички недостатъци...

На моменти на всички ни се иска да забравим.Да ни форматират...

Тук малко цитата ба Ницше губи смисъл,защото как да се поучим от грешките си,ако нямаме онези спомени, които ни карат да не правим същите грешки отново?

"How happy is the blameless Vestal's lot? The world 

forgetting by the world forgot. Eternal sunshine of the 

spotless mind. Each pray'r accepted and each wish 

resign'd." 

Безглаголие

Бял таван.Тапети.Мокет.Обстановка.Гардероб.Компания.Музика.Свещи.Женско тяло.Прегръдка.Целувка.Любов.Красноречие.Съмване.Вяра в нещо.Метро.Километри.Работа.Душ.Тоалети.Разходка.Концерт...Телевизия ! Провал ! Саморевизия.Проектиране - ужас - нов килограм.Недоволство.Закана.Крос на Надеждата.Преумора.Отпускане.Бира.Салам.Равнодушие.Преса.Душевно разреждане.Просветление.Старт.Запознанство.Жест.Самочувствие.Песен.Двуглас.Удоволствие.Общество.Преустройство.Разминаване.Грешка.Болка.Инфаркт.Аутопсия.Мъка.Сълзи горещи.Бял таван.Тапети.Мокет.Гардероб.Обстановка.Компания.Музика.Свещи !

Нищо

Погледнах снимката ти тая сутрин...

И нищо...

Нямаше го онова чувство на щастие,нямаше я усмивката, нямаше го чувството...

Ако някога четеш това не се разсмивай.Знам,че си способна на това.По-добре да вникнеш дълбоко в моята душа. Аз ти писах,писах,защото мислех като Дон Кихот, че има награда след битката с вятърните мелници, но се оказа,че си толкова студена.

Ще разбереш за какво говоря един ден,а след това ще забравиш посланието.Разбрах,защо си решила да прекършиш моята душа. Аз знам прекрасно,че с нищо не мога да те привлека.

За това,че с нещо съм те наскърбил - прости за причинената тъга,ала никога не съм искал,никога не съм целял това.Не искам повече да се вкопчвам в теб,няма смисъл,идва лято и аз ще бъде пак щастлив.

Не съм виновен,че те обикнах,макар и зла да беше ти.За всичко случило се страдах, но вече няма място за теб и твоето лице в моето сърце.Никога няма да ме разбереш...

Дерзай и не се сърди,щом твоята любов не заслужавам,то на другите дано заслужиш ти !

Ода за една сойка

Сойке,сойке тъй прекрасна,
що в сърцата ни угасна?
Беше с назе всеки ден
а ние радвахме ти се катo на Pearl Jam.

Тоя майстор мистър Христов,
кур ти беше дал,но глистов...
Искахме си ние Сойка мегазин,
а твореца Христов вика "Дайте везелин!"

И тъй насред Ай Би Ем-ска територия,
замести те по-гадната история.
Някой казваха за Хелга,че е нечовешка,
а Ицака каза "Просто смешка".

Каза Христо,че са яли пици,
Хелга вика Резервар за Птици,
Разбрахме ние за нещата,
на Попа му объркахме играта.

Заки и Сашето под ръчичка,
се сетиха за задната вратичка,
отидоха в кенефе те,
и се наебаха,като за сефте.


Тихичко отзад прошепна Неди:
"Ако знаеш брат какво сме взели"
Диди го погледна изумено,
вика "Неди,без обувки не ти ли е студено?"

Каров милия в захлас,
все едно че не е бил във час,
каза той на нашия учител:
"Извинявай, имате ли разклонител?"

Васето каза "Мишо,Kree !"
Аз му викам "Брат, умри!",
неуспях във NAS да се наложа,
и реших да питам Бруукс за ножа.

Всички смяхме се тогаз,
Светльо пита "Кво е тва Пегаз?"
Сойке, ще ни липсваш ти на нас,
а всички мислеха си тайно "Марио Христов педерас."

*всяка прилика с действителни лица е случайна.Само тоя селянин Марио си е той.IBM-България си запазва правото да се срамува от първите 6 касетки и 5 дискове и то с пълно основание.

Да ти олекне без да си ходил до тоалетната !

Изключително е важно душичката да е добре и да правиш каквото е необходимо, за да и угаждаш.

Знаете ли,че привързването към половинката Ви активира същите части на мозъка като наркотиците? Всички сме го друсали тоя наркотик :) 

Най-добрия начин да се справите с пристрастяването е да стойте настрани от наркотика. Кажете си "Ебал съм го!"...повярвайте помага.

Дайте шанс на душичката да е щастлива,тя ви прави това, което сте.

Стига компромиси със вас самите. Бъдете силни ! 

Бъдете щастливи и бъдете с наркотик, който ви прави щастливи,а не с ония лошите дето един ден искат едно, на другия друго. Угодия няма :)

Повявайте помага.

Сега нека всички дружно кажем:

ЕБАЛ СЪМ ГО ! НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ ФАЛШИВИ НАРКОТИЦИ ! ИСКАМ СИ ИСТИНСКИТЕ НАРКОТИЦИ !

Както е казал поета: Ше напраа фестивал ДА на дрогата :)

Искрица надежда...

Скелета ми повдигна бавно черепа ми и отворих очи.Не знаех дали съм бил в безсъзнание или само съм спал.Между едното и другото едва ли имаше още някаква разлика: гладът и изтощението отдавна се бяха погрижили за това.И двете бяха все едно и също потъване в бездънното тресавище,от което като че вече не можеше да се изплува. 

Аз като всеки човек,особено ако е цивилизован,искам да бъда щастлив и да живея вечно.Това е естествено,защото по природа живото същество е вечно и блажено.

В сегашното си състояние човек непрекъснато се бори с раждането и смъртта,което означава,че не е постигнал нито щастие,нито безсмъртие.

Бях мързелив и нехаех от време на време за важните неща в живота.Не ми се обикаляше да търся цветя и за това реших да подаря стихотворение на любимата.Стихотворението беше ужасно...Тя нищо не каза,но аз разбрах,че не го е харесала..а и не й беше много,много до мен по това време...

Поети, моля ви, подарявайте цветя на любимите си  !

Каквито и да сте вие,каквито и да са те...

Да обичаш на инат

Преди време една приятелка ми каза: 

"Ако за всяко малко нещо,което ме дразнеше в приятеля ми и всеки път когато не бях добре,а той не ме разбираше го карах да скъсаме, нямаше да издържим и една седмица..."

Мъдра е тая моя приятелка,а те са заедно вече 4-5 години...

Какво ни кара да обичаме? Кое е онова, което ни тласка към това чувство?

Нуждата да запълним оная празнота, с която се раждаме,иска ни се да сме не-сами....

А кое е това, което ни кара да правим всичко, за да не се отвори нова много по-голяма празнота на мястото на любовта, когато тя си тръгне?

Страха от това да останем сами или истинската любов....

Страха е голяма работа,а истинската любов още по-голяма.Има ли по-хубаво чувство от това да обичаш и да те обичат? Май няма, а? 

Според мен,ако наистина обичаш някого трябва да направиш всичко възможно да го задържиш до себе си...на всяка цена !
Саможертвата е стандарт,компромисите ежедневие, страха част от характера...

И един ден ще осъзнаеш колко време вече сте заедно и ще видиш колко си щастлив и след кратка равносметка ще си кажеш "Мамка му, заслужаваше си!!!"

Момчето си отива vs. Всичко е любов

Момчето си отива....Всичко е любов...Има ли смисъл от коментар?! 

Има...

Два велики Български филма, които са ми дали толкова много...

Когато гледах Момчето си отива за първи път бях толкова впечатлен, че не е истина просто...Чак след години,когато пораснах, осъзнах колко велик и дълбок е филма всъщност.Толкова истински,със истинска история,прекрасен...
Филма показва една реалност, която вече не може да се види.Неща, които не могат да се видят в нашите животи,все едно е сниман не преди 40 години,ами преди 400...

Но пък и толкова неща са си абсолютно същите и до ден днешен.Филма кара да осъзнаеш кои са истинските неща в живота. Романтика, чувства...

Когато бях ученик имах същите дилеми като героите от филма...


Всичко е любов е точно това, което е - за любов.

Но не просто каква да е любов,а в смисъла на любовта като благородна диващина. Разбираш след като го гледаш какво е благородно и какво дивашко в любовта. Кара те да се замислиш колко са различни представите на родителите и децата им за любовта и за това кое, как трябва да стане...или е трябвало да става...

Два прекрасни филма, които трябва да се гледат,без значение от новото или старото поколение сте.Дали сте на 16 или на 66,няма значение...

"Държа те за ушите, за да не ми бягаш."

"Ай, ожени се, че да има време да се разведеш."

Класика...

Лабиринт

Седя си и се оглеждам.Наляво ли да тръгна, надясно ли...Няма логика да е едното пред другото.Само инстинктите ме водят.Викам си "Дай, да видим накъде ще ме отведе дясното." Тръгвам и веднага чувствам едно притеснение. "Дали направих правилното решение?!" си викам. Спирам за момент.Пак оглеждане.Пак тревога.Пак се чувствам изгубен и сам. Викам си "Дали пък лявото няма да ме заведе вкъщи?!".Тръгвам наляво.И пак.Пак тревога.Пак оглеждане.Пак изгубен и сам...

Е, добре де. Няма друго.Ляво или дясно.Защо и в двете посоки се чувствам по един и същи начин?Защо, нали са тъй различни? Няма нагоре, няма надолу...Какво да правя... Трябвам ми помощ.Викам, викам за помощ,но никой не идва.И пак сам, пак страх...Накъде да тръгна?! Искам вкъщи, не искам да вземам решения,не ми се рискува, искам някой да дойде и да ми покаже пътя...Как да си намеря пътя към вкъщи? 

Преди беше лесно...Бяхме двама и все заедно и все се подкрепяхме...Нямаше страх,нямаше оглеждане,нямаше тревога...Не бях изгубен и сам...

Пак същите решения взимахме - или на ляво или на дясно.Как така сега всичко е толкова различно при положение, че Лабиринта си е все същия...

Любовта е черно-бяла

Не, това няма да е размисъл за дуализма на любовта...

Тук ще става дума за нещо много подобно.

Преди да започна само искам да питам нещо - къде сте бе нерадзури,росонери,джалороси?! :)

Мога много да пиша за Юве и за това защо съм от Юве,но само накратко...

Juventus от латински преведено е младост.Фланелките са черно-бели защото са ги объркали с тия на Кристал Палъс,още едно време при пристигането на първите екипи с кораб от Англия.Поръчаните оригинални са били розови...та така.


Гледах един мач през 1993. Байерн Мюнхен срещу Ювентус. Контролка на германска територия. Байерн победи с 3-1 (два гола май вкара Емо Костадинов, но може и да се бъркам). Изобщо тогава от футбол много,много не разбирах, но харесвах спорта. Байерн игра много по-добре и ни би съвсем заслужено. Тогава съвсем спокойно можех да стана "фен" на немската машина,но защо съм от Юве се питате,след като отбора в първия мач, който съм гледал сме паднали?

Около тоя отбор имаше нещо магическо по това време (не че преди и сега няма).Имахме много неуспешен сезон. Милан станаха шампиони,Трапатони си тръгна, но имахме Баджо(не , не Дино, въпреки, че и той беше част от отбора по това време),Раванели,Дел Пиеро,Конте, Виали...Имахме страхотна публика и фенове, макар и не в Торино. Имаше просто някаква аура около тоя отбор,около тези играчи,трудно е да се опише.

Трудно можеше да гледаш мач на Юве и да не остане в тебе една наслада от това, което си видял.Дори и при загубите.

Тоя отборен дух, тая задружност, тая саможертва за съотборниците,за победата, за черно-бялата фланелка...красота.

Грабнаха ме още от тогава, вече почти 20 години.

И от тогава досега съм си бианконерче :)

Fino Alla Fine !!!

Проблем? Какъв проблем?!

Проблеми....да си дойдем на думата.Всеки си има проблеми,но колко от нас признават за наличието на такива в живота си?

Някой казват, че първата стъпка за справянето с проблемите е да осъзнаем, че имаме такъв. Само, че много хора имат проблем с установяването на проблемите и признаването на факта,че имат такива... rofl

Трудно е, да не се залъгваме. Да си признаеш, че имаш проблем не е хич лесно. Залъгваш се, обясняваш си , че всички имат проблеми си се справят с тях в движение, докато ежедневието си тече и рано или късно ще се справиш с тях без много усилия или пък ако си малко по-наивен си казваш, че сами ще изчезнат.

Къде сте бе, оптимисти...

Да не си признаеш,че имаш проблем е също толкова страшно и деструктивно, колкото и това да го игнорираш.Проблемите бавно и сигурно те превземат и те променят, без да си даваш сметка за това.Игнорирайки го им даваш храна и почва да растат докато в един прекрасен слънчев ден не осъзнаеш, че ти целия си един голям проблем.Проблем за близките ти,проблем за хората, които обичаш и ако си късметлия те обичат.

И не спираш и не спираш да ги нараняваш без да имаш и грам идея за това. Докато един ден не се събудиш или ако наистина имаш хора, които държат на теб - не те събудят.

Ехо, как спа? 

И тогава вече може и да е късно. Късно не за теб самия, а за хората около теб. Може вече до такава степен да си ги наранил, че да не си им толкова любим,както преди. Може да не искат да те виждат, да не искат да те чуват,да те мразят.

И какво от това, че си разбрал, че имаш проблем? Какво от това, когато всичко около теб вече го няма или не гледа на теб със същите очи?

Решавайки си проблема реално не си ли си създал още 5 по-големи и трудни за разрешение? 

Дали пък не е оферта да спираме от време навреме и да си задаваме въпроса къде сме? Какво правим?Каква ни е целта? Дали пък не е време да изключим за момент автопилота и да си направим една хубава самооценка? Както казваше едно време моята класна "Мишо, ти осъзнаваш ли се?!" :) Винаги съм се чудил и съм я питал "Абе, Г-жо какво по-дяволите ме питате?Дали се осъзнавам, вика...Как така да се осъзнавам?!"  

Сега вече 10 години по-късно разбирам реално какво ме е питала...

Няма значение дали имате "големи", "малки", "средни", "жълти","сини" или каквито и да било други проблеми...

Един ден те могат да ви превърнат в това, в което винаги сте се заричали да не се превръщате...

А вие имате ли проблеми?!

Dummies Guide to Любовта

Любовта е странно нещо.Тъпо ти е, че я нямаш,а после си наранен, защото я имаш и тя пари.

А когато си отиде ти се иска никога да не бе идвала или да не си жив да си я спомняш.

Как така тая любов ни кара да се чувстваме така?

Направените грешки? Не казаните думи?Или може би казаните...?!

Накрая си оставаш същия наивник мислейки си,че следващия път ще е по-различно.Мислейки си ,че си изпуснал жената на живота ти.

Истината е по-близко от колкото ми се иска да повярвам.Тя е около мен и вътре в мен.

Тя е това, което виждам,когато се събудя.Това, което чувам, когато заговоря.Тя е това, което ме кара да изгарям и да искам да живея и това, което ме кара да умра и да ми се иска да не се бях раждал.Тя, тая истина си има име – ЖИВОТА.

Живота без любовта е като дете без майка, като цвете без пролет, като луната без слънцето, като деня без нощта.И както се казва в един велик филм – вкопчи се в живота или се вкопчи в смъртта. Всеки човек трябва сам за себе си да направи този избор и да живее или да умре с последствията от тоя избор.

Някои ще кажат, че това не е дори избор.Отговора е много лесен.Човек не е създаден да живее сам и дори и да страда не трябва да спира да я гони, тая любов.Тя дава сили, тя завърта Земята,тя е смисъла на нашето съществуване.

Други биха казали,че ако не я гониш няма как да се опариш от тая страшна болка,която любовта може да ти донесе.А тя много често я донася и е неизбежна.Тя те кара да увехнеш,да посърнеш,да ти се иска да умреш,защото когато си отиде дори и нещата, които са те карали да се усмихваш ти се струват безсмислени.

Кои хора са прави?Има ли прави?Кои са по-прави от другите?