Нощ е!

Нощ е! 

Всички спят, а въпросителните в моя живот не ми позволяват да затворя очи. 
Студ нахлува в стаята, а аз не го усещам. 

Душата ми е вледенена, а тялото ми отдавна спря да усеща… 
Годините на болка, разочарования, предателства и съмнения го научиха, че чувствата само разголват душата и отслабват характера!

Тихо е! 

Всички спят, а болката не позволява на сърцето ми да се успокои!
Тишината е толкова „силна”, че не ми позволява да мигна! 

Спомени, думи, щастливи…тъжни мигове се надбягват в тъмнината и ми припомнят, че съм самотник в къща изпълнена с хора!

Нощ е! 

Всички спят, а душата ми се бори с демоните… демоните от миналото, които не ми позволяват да бъда себе си! 

Демоните, които винаги си мислят, че предпазват разголената ми душа от злобния свят, а всъщност винаги я събличат още и още…

Нощ е! 

Всички спят, а аз съм в плен на собствената си слабост. 
Чувството ме задушава, сякаш някой ме е сграбчил за гърлото и чака да издъхна...