"Ти си нищо за мен"
"Не искам името ми да се свързва с твоето"
"Ще изпия едно и ще вдигна наздравица по случай факта, че съм се освободила от теб"
"Аз съм страшна късметлийка, защото се освободих от теб навреме"
Понякога близостта спира дъха ми и всички неща, които искам да й кажа, не могат да намерят гласа ми.
Тогава в тишината, мога само да се надявам, очите ми да говорят, каквото чувства сърцето ми.
Любовта ми не е навик, уговорка или дълг. Не е онова, на което ме учат романтичните песни.
Любовта ми е. ... Без определения. Обичам я и не питам нищо. Просто обичам.
Можеш да избягаш от някого, от когото те е страх, можеш да се опиташ да се бориш срещу някого, когото мразиш.
Но когато обичаш този, който те убива, нямаш избор.
Как би могъл да избягаш, да се биеш,щом ако го направиш, това би наранило този, когото обичаш?
Ако животът ти е всичко, което можеш да дадеш на този, когото обичаш, как би могъл да не го дадеш?
Ако е някой, когото наистина обичаш?
Обичам я, а това е началото и края на всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар