Това е просто място, където да си нахвърлям мислите, които бавно,бавно нахлуват в главата ми.Нищо повече. Нищо професионално,нищо структурирано...Просто мисли.
четвъртък, 16 октомври 2014 г.
Aneurysm
Aneurysm и Drain you бяха първите песни на Nirvana, които чух.Бях само на 7,а вече бях толкова зарибен и погълнат...Много години по-късно разбрах смисъла на тези песни. В Drain You се пее най-яката реплика в текст на песен, поне според мен - "One baby to another says I'm lucky to have met you", а в Aneurysm Кърт пее за една стара негова приятелка, която го е зарязала и казва "Love you so much, it makes me sick"...И аз така, Кърт, братле... Обичам я, толкова я обичам, че чак я мразя и ми се повдига от нея. Защо ме гледа с тези красиви очи, защо докосва ръката ми... с нейната, без да мога да я стисна и да я целуна. Защо ме кара да докосвам кожата и в дадена ситуация, като не мога да я погаля и да се слея с нея. Защо размята косите си така? Защо пърха толкова сладко с миглите си гледайки ме. Защо я чувам, когато диша. Защо усещам дъха и, когато ми говори нещо. Когато говори онези безсмислици, които само тя може да приказва. Защо се смее... като малко дете е. Толкова е крехка, малка..толкова чуплива сякаш. Защо идва в сънищата ми и ме целува, гали лицето ми, изпадам в прегръдките и, лягам на гърдите й. Събуждам се и тя вече си е тръгнала. Виждам я, но тогава тя не е моя...Сигурно си тръгва, защото бях дете, когато трябваше да бъда мъж...когато трябваше най-много да бъда себе си.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар