Това е просто място, където да си нахвърлям мислите, които бавно,бавно нахлуват в главата ми.Нищо повече. Нищо професионално,нищо структурирано...Просто мисли.

неделя, 5 октомври 2014 г.

Черна дупка


Понякога, често се чувствам като натрапник в собственият си живот. Нежелан от свой и от чужди.Случвало ми се е да бъда нежелан там, където до вчера съм бил незаменим. Хората често не ме разбират, а аз още по-често не разбирам тях.Аз така живея , с техните странности и всичките им недостатъци. Каквото и където да се случва , аз, ще съм черната дупка, която , ще обере негативите. Знаеш ли колко доброта имам в себе си Боже, знаеш ли? Да не ме беше раждал човек или поне не толкова добър. За всичко има време , а то минава Господи, а аз не вървя с него хванат за ръка. То има себе си и това е всичко. Като се обърна назад във времето, виждам себе си, отново пред белият лист и нищо не се променя. Думите ми - да , словата ,ама не и времето. Все пак съм щастлив Господи, че раздавам себе си, напълно безплатно без корист, не очакващ доброта и отплата в замяна.
Това е да си болен от доброта, Боже. За всичко си плащам, за милите думи, за приятелските чувства и несподелените любови. Всичко това го плащам с душата си. Душата ми е тази, която няма врата. Тя е като градина в, която хората влизат и тъпчат всички цветя, заради самата си страст да разрушават и , заради собственият си нарцисизъм. Те са позволявали да тъпчат душите им, а моята е голяма колкото Луната , но свети една малка част, колкото светулка. Боже , ще ти кажа една тъжна истина и моя тайна, аз от много години не съм виждал светулки. За това си нося една в Душата си, за да не забравя човешкото в себе си.
Не съм мъченик, а човек и това ми е напълно достатъчно, да се чувствам жив, макар и с хиляди кървящи рани в Душата ми. А светулката продължава да свети , там, където отдавна няма светлина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар