ВСЕКИ МЪЖ Е ОРИСАН ДА СРЕЩНЕ ВЕДНЪЖ В ЖИВОТА СИ СВОЯТА ВЕЩИЦА...

Да, вещица. Не принцеса. Принцесата е неговата фантазия за първата любов - ефирна, нежна, сладка, случила се вече... загубена, преживяна или все още витаеща наоколо. Принцесата чака да бъде намерена, спасена, качена на бял кон, заведена в царство...

Вещицата е онази, другата, неочакваната, жената, която даже не си е представял, че ще го омагьоса. Тя може всичко сама. Но до нея той се чувства силен и опасен. Тя няма нужда да бъде спасявана. Но на него му се иска да я спаси... от самата нея понякога. Тази, която го привлича като магнит, диво, страстно, безпрекословно...

Тя може да създава сънища, да руши светове, да рисува дъга. Тя може ненадейно да предизвика гневни, непознати сълзи или да го накара да мечтае за усмивката й.

Тя го кара да диша вятъра в нейните коси и да я прегръща насън. Тя прави пръстите му нежни и устните му копнеещи. Тя оцветява мислите му в странно-лилаво и му измисля нови думи.

Всеки сам си я усеща - неговата вещица. За другите тя може да е съвсем обикновена, хаотична или неясна. За него обаче тя е магия... или проклятие...

Всеки мъж я среща веднъж в живота си – не всеки може да улови момента и да открие заклинанието, за да бъде негова наистина. Затова е вещица - танцува боса в огъня и носи пясъчна рокля в сънищата.

Ако си я срещнал вече, твоята вещица, обичай я! Дори, когато не трябва, дори когато е лоша, дори когато не знаеш как и защо...

Кифли

Има жени, които не са за теб.
Има жени, които никога няма да те обичат, но вместо теб, ще обичат обувките си на високи токчета. Ще треперят за чантата си и внимателно, ще изберат в каква кола, ще се качат, било то и такси.
Има и такива жени, които няма да те докоснат с нежност, когато ги черпиш питие, дори няма да те погледнат. Това е надменност, вулгарност и чиста наглост, но ти не се притеснявай, има и такива жени… неблагодарни за нищо.
Има и жени, които са като скъпи обици. Красиви са, но цената не винаги отговаря на истинската им стойност.
Има и жени, които ще те топлят само една вечер и после, ще си заминат и вечерта е нямала смисъл. 
Има и жени, които, ще те командват, но те не те обичат, те обичат себе си.
Има и жени, които са истински. Жени, които знаят какво искат, знаят как да го постигнат и го постигат с труд. Жени които са достатъчно умни и възпитани в обществото и истински мръсници в леглото.
Има и жени, които като те погледнат и от очите им има решителност и сигурност, която ти сам няма как да си дадеш.
Има и жени, които просто, ще гледат, как губиш любовта им, но не биха те спрели, те ценят свободата и решенията ти.
Има и жени, които ще плачат на рамото ти, има и такива, които никога не биха позволили да видиш сълзите им.
Има жени, които не са за теб. Тези, които не са истински.
Жените са като науката: трудно се разбират.

За една мръсница

Тя не го обичаше. Просто не искаше да бъде сама. Никога не го бе обичала. Той задовляваше идеално нейното его. Караше я да се чувства по-добре в жалкото си съществуване, но тя не го обичаше. По-лесно се справяше със слугинския живот отколкото с него, но не го показваше, само тихо страдаше, мълчеше от своята слабост. Нямаше да се опитва да го разруши, ако го обичаше. Тя беше свикнала да ''обича'' единствено, докато можеше да ползва, лоялността и спираше там където свършват печалбите от новото. Той ѝ беше казал отначалото. Твоите недостатъци съвпадат префектно с моето сърце, създадено да обича точно теб. Пускам те вътре, моля те не чупи нищо. Силен съм не защото не чувствам болката, а защото я чувствам, разбирам и приемам. Всеки път, когато ме нараняваш, не ти се сърдя. Всеки път като ми причиняваш болка, не казвам нищо и търпя. Като кажеш съжалявам, прощавам ти, дори преди това съм ти простил. Всеки път когато ти сгрешиш аз наказвам себе си...толкова силно те обичам...И тя мислеше, че вечно ще бъде така. От начало не усети, че той спря да ѝ показва колко я обича, не защото не я обичаше, а защото колкото и да се опитваше, тя не разбираше нищо. После забеляза промяната в държането му, но не се сети, че нейното към него бе причината. Постепенно тя се превърна в история за него. Бързо той осъзна, че тя вече няма власт над него, бъдещето му. Знаеше, че съдбата поставя хора в живота му поради причина, но ги премахва от него, поради по-добра причина. Така реши отново да остане сам. Вече знаеше какво е любов, но да бъде сам беше по-мъдро, отколкото във фалшива любовна връзка. Скоро той разбра, че оставиш ли някой, който не си мислил, че можеш да загубиш, ще ти донесе някой, който не си мечтал да намериш. Той не беше същата душа, като преди. Много се промени, много неща наложиха промяната.Не можеше да очаква същите превъплъщения от миналото си. Тази част от него повече не съществуваше. Щеше да е добър към всички, но нямаше да оставя себе си на заден план. Огъня в него бе по-силен от огъня около него. Забрави каквото бе отминало. Оцени това, което му бе останало...

Най-достойните винаги са сами

Най-достойните винаги са сами.
Отличават се с харизма, безупречна външност, жив аналитичен ум, абсолютно възпитание и идеални маниери, зад които винаги са скрити хиляди тайни... И силен и властен поглед, в който едва се забелязва малко тъга.
Те търсят "своите" хора. Свои за общуване, за компания и приятна почивка, свои за любов, отношения и семейство.
Те правят повече грешки, страдат повече, по-рядко контактуват и по-тежко преживяват неуспехите.
Но всеки път, когато се опарят, стават все по-съвършени и по-силни. И отново започват всичко отначало.
Чужди са им стереотипите на съвременното общество, невъзможно е да им се наложи чуждо мнение.
Зад гърба им винаги хвърлят кал, но никой не смее да им каже нещо в лицето и всичките слухове за тях се разбиват на парчета от железния им характер.
Независимо от това дали е мъж или жена, те търсят такъв човек, до който ще им бъде спокойно.

И това "спокойно" не се основава на липсата на кавги, адреналин и крайни емоции. 
Това "спокойно" означава, че търсят до себе си човек, който няма да ги предаде.

Кept you waiting, huh :)

Както каза Хидео Коджима след ревийл трийлъра на новия Метал Гиър Солид "Kept you waiting, huh"

Е, всяко начало си има край,но и всеки край си има начало.Кръга се затваря.

Много ми се иска да споделя някой нови неща с вас, така че до нови срещи :)

Поклон или как всяко начало си има своя край

Скъпи приятели,

искам да благодаря на всички вас за подкрепата през последните няколко месеца, докато блога съществуваше.

Но всяко начало си има своя край. 

От тук нататък нещата ми ще отиват там където им е мястото - в големия тефтер, на белия лист.

Благодаря и до нови срещи !

Затворени очи

Един приятел ме попита днес "Защо няма нищо ново в блога ти?" Какво ново? Намирах я за красива. Никога няма да се уморя да я гледам,но си казах, че май е време да спра. Не ми се налага да мисля за нея.Обичах я. Такъв късмет е, че я обичах. Защото, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - само можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е  била доволна от своя.
Няма човек, който да я обгърне с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я изживееш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш,но трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да я видиш с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си. 

Машина за мечти...(четвъртък сутринта - 11.XII.2014)

Обичаш ли? Чувам я да произнася тези думи — все още продължавам да я чувам. В сънищата си. Обичаш ли? Да, отговарям аз. Да, а истинската любов никога не умира. И тогава се будя с вик. Не мога да кажа много за това, което стана след това. Освен, че не можех да спра да мисля за нея. Имаше нещо диво, което пропълзя по лицето й, нещо диво и нещо свободно и аз страхотно се изплаших. Тя беше красива и главата ми се завъртя от любов към нея, всеки щеше да се почуства така, всеки мъж, а може би и всяка жена, но аз се изплаших от нея, защото тя изглеждаше така, сякаш би те убила, когато тя те погледне и реши да отвърне на любовта ти!!! Пусни по радиото рокендрол и карай напред към всичкия живот на света с всичката храброст и всичката вяра, която откриваш в сърцето си. Бъди верен, бъди храбър, бори се! Останалото е мрак. Полунощ е най-лошото време човек да е сам. Когато си самотен, ти се струва, че целият свят е по двойки. Сякаш сме в ноев ковчег: целуват се, прегръщат се и казват "ние". А след "ние" "аз" звучи отчайващо! Порастваш, ставаш мъж, свикваш да получаваш по-малко, отколкото си се надявал, и изведнъж откриваш, че на машината за мечти виси огромна табела с надпис "НЕ РАБОТИ".

Сънища....

Снощи я сънувах пак. За първи път от около месец. Винаги сънувам и понякога сънищата ми ме изморяват. Събуждам си и не мога да спра да мисля за нищо друго освен за случката или хората в съня ми. Боже, хората сънуват какво ли не, но за мен съня свързан с нея, не е толкова лесен.

Седях си в някакъв клуб и всичко беше прекрасно.Минавайки през средата на заведението я видях.Седнала,усмихната, все така красива.Минавайки не можех да откъсна поглед от нея.Вървях,а тя така и не ме видя.

И се събудих.

След това не можах да си я избия от главата. Майко мила, тъкмо я бях забравил, тъкмо всичко беше ОК, тъкмо бях тръгнал да изпитам нещо ново и БУМ! - тя ми се яви на сън.

Сам съм си виновен.

Да де, но какво от това. Защо от един нищо и никакъв сън, не мога да си я избия от съзнанието, след като всичко беше вече минало и гледах с усмивка и си спомнях само доброто от нея.Защо?! 

Не се сдържах и реших да и кажа "Весела Коледа" и "Просто Весело!". Направих го, но осъзнах, че май имам да и казвам още неща.Неща, които вече нямат никакво значение. Просто исках да й ги кажа. 

Никога не съм искал да я наранявам, дано сега не съм.Ако имаше хапче за "не-сънуване" щях да си купя няколко дузини кашона. Да, но уви. Подсъзнанието се опитва да ми каже нещо.

Май е по-добре да спя възможно най-малко...