Снощи я сънувах пак. За първи път от около месец. Винаги сънувам и понякога сънищата ми ме изморяват. Събуждам си и не мога да спра да мисля за нищо друго освен за случката или хората в съня ми. Боже, хората сънуват какво ли не, но за мен съня свързан с нея, не е толкова лесен.
Седях си в някакъв клуб и всичко беше прекрасно.Минавайки през средата на заведението я видях.Седнала,усмихната, все така красива.Минавайки не можех да откъсна поглед от нея.Вървях,а тя така и не ме видя.
И се събудих.
След това не можах да си я избия от главата. Майко мила, тъкмо я бях забравил, тъкмо всичко беше ОК, тъкмо бях тръгнал да изпитам нещо ново и БУМ! - тя ми се яви на сън.
Сам съм си виновен.
Да де, но какво от това. Защо от един нищо и никакъв сън, не мога да си я избия от съзнанието, след като всичко беше вече минало и гледах с усмивка и си спомнях само доброто от нея.Защо?!
Не се сдържах и реших да и кажа "Весела Коледа" и "Просто Весело!". Направих го, но осъзнах, че май имам да и казвам още неща.Неща, които вече нямат никакво значение. Просто исках да й ги кажа.
Никога не съм искал да я наранявам, дано сега не съм.Ако имаше хапче за "не-сънуване" щях да си купя няколко дузини кашона. Да, но уви. Подсъзнанието се опитва да ми каже нещо.
Май е по-добре да спя възможно най-малко...
Няма коментари:
Публикуване на коментар