Това е просто място, където да си нахвърлям мислите, които бавно,бавно нахлуват в главата ми.Нищо повече. Нищо професионално,нищо структурирано...Просто мисли.
събота, 10 януари 2015 г.
Затворени очи
Един приятел ме попита днес "Защо няма нищо ново в блога ти?" Какво ново? Намирах я за красива. Никога няма да се уморя да я гледам,но си казах, че май е време да спра. Не ми се налага да мисля за нея.Обичах я. Такъв късмет е, че я обичах. Защото, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - само можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е била доволна от своя.
Няма човек, който да я обгърне с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я изживееш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш,но трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да я видиш с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар