Тя не го обичаше. Просто не искаше да бъде сама. Никога не го бе обичала. Той задовляваше идеално нейното его. Караше я да се чувства по-добре в жалкото си съществуване, но тя не го обичаше. По-лесно се справяше със слугинския живот отколкото с него, но не го показваше, само тихо страдаше, мълчеше от своята слабост. Нямаше да се опитва да го разруши, ако го обичаше. Тя беше свикнала да ''обича'' единствено, докато можеше да ползва, лоялността и спираше там където свършват печалбите от новото. Той ѝ беше казал отначалото. Твоите недостатъци съвпадат префектно с моето сърце, създадено да обича точно теб. Пускам те вътре, моля те не чупи нищо. Силен съм не защото не чувствам болката, а защото я чувствам, разбирам и приемам. Всеки път, когато ме нараняваш, не ти се сърдя. Всеки път като ми причиняваш болка, не казвам нищо и търпя. Като кажеш съжалявам, прощавам ти, дори преди това съм ти простил. Всеки път когато ти сгрешиш аз наказвам себе си...толкова силно те обичам...И тя мислеше, че вечно ще бъде така. От начало не усети, че той спря да ѝ показва колко я обича, не защото не я обичаше, а защото колкото и да се опитваше, тя не разбираше нищо. После забеляза промяната в държането му, но не се сети, че нейното към него бе причината. Постепенно тя се превърна в история за него. Бързо той осъзна, че тя вече няма власт над него, бъдещето му. Знаеше, че съдбата поставя хора в живота му поради причина, но ги премахва от него, поради по-добра причина. Така реши отново да остане сам. Вече знаеше какво е любов, но да бъде сам беше по-мъдро, отколкото във фалшива любовна връзка. Скоро той разбра, че оставиш ли някой, който не си мислил, че можеш да загубиш, ще ти донесе някой, който не си мечтал да намериш. Той не беше същата душа, като преди. Много се промени, много неща наложиха промяната.Не можеше да очаква същите превъплъщения от миналото си. Тази част от него повече не съществуваше. Щеше да е добър към всички, но нямаше да оставя себе си на заден план. Огъня в него бе по-силен от огъня около него. Забрави каквото бе отминало. Оцени това, което му бе останало...
Няма коментари:
Публикуване на коментар