Това е просто място, където да си нахвърлям мислите, които бавно,бавно нахлуват в главата ми.Нищо повече. Нищо професионално,нищо структурирано...Просто мисли.

сряда, 3 декември 2014 г.

Толкова я обичам...


Толкова я обичам, че като примига чувам клепачите й.Толкова я обичам, че не ми пука какво е станало,става или ще се случи.Ако имах избор да се върна във времето, нямаше да променя нищо между нас.Нека има грешки.Така израстваме.

В усмивката й виждам нещо по-красиво от звездите и я обичам така, както давещия се обича глътката въздух. Не ми пука колко ни е трудно да бъдем заедно,защото знам, че е по-трудно да сме разделени.

Независимо накъде тръгна винаги знам пътя обратно към нея.Тя е моя компас. Нейния глас е като прекрасна мелодия, която не е напускала главата ми.Как да й кажа колко я обичам? Тя трябва да погледне в очите ми с отворено сърце и ще види ! 

Мога да напиша милиони думи, но нито една от тях няма да може да опише колко я обичам !!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар