Жената без лице

Късен следобед.Пак съм спал до никое време.Тази настинка ме съсипва.Не знам къде съм,спомням си само чувството от поредния сън, който не ми е дал да спя спокойно. "Мишо, ето ти от моите хапчета за сън?!". Не, брат, мерси...

Чувам звуците на Г-н Таралежков...."...пийни текила и преспи със други..."....."бъди любов,бъди ми враг,така ми даваш шанс да ти затворя...."... Кой съм аз по дяволите?! Къде се намирам,защо съм тук?!

Сънувам ли още или съм буден?! Усещам някой до мен. Жена.Жена без лице. Казва ми "Много ме нервиш, еби си пичката лелина!" и след това изчезва. Боже, дано сънувам....Откачам нещо ми се струва...Или поне се надявам...

Ставам и намирам ключа за лампата...Навън е тъмно...Когато светлините озариха стаята осъзнах, че съм си вкъщи и в стаята ми няма никой...Владо ме е чул да мърдам и да говоря на сън,след това ме е питал дали съм ОК,Ивета е пуснала Г-н Таралежков на компютъра ми и го е надупила на макс....

"ухание, на влага и какао..."

Майчице мила...Кога за последно спах?! Имам ли сили да стана и да бъда "обществен".Добре, че не съм на работа днес и утре... Не мога да спра да мисля за жената без лице. Без лице, но с глас. Познат глас.До болка...

Какво стана?!Защо се събуждам?!Знам само едно - нямам сили. За нищо. Всичко ми е изпито.Все едно някой е дошъл и ми е източил горивото докато спя...

"...затворих те в музей,тамян и грим..."

Посягам към поредната цигара, кашляйки. Какво беше онова момиче и какво ми каза? А,да "Много ме нервиш, еби си пичката лелина!" На мене от сълзи ми се повдига, но заплаквам.

"...проклети телефони, ето пак...забравях те, колкото те помних..."

Майко, ставам, не мога повече! И за какво? Чакай малко! Имам да свърша 100 неща...5 пропуснати повиквания,3 СМС-а,Вайбър...НЕ! Изключвам си телефона и лягам да спя...

До следващия сън....