Обичам да си седя и да си мечтая...Ей, така - сам, самичък и да си мечтая. Понякога си мечтая да обиколя света, друг път да разбера тайните на Вселената,а друг път си мечтая за нещо по-простичко. Например, мечтая да срещна човек, който да откликне истински на най-дивото и най-истинското в мене.Мечтая за нещо истинско, без игрички, без недомлъвки... ИСТИНСКО !
Двуличието в последно време взе да ми идва в повече. Не, че не съм свикнал, но е много страшно като свикнеш с негативните неща. Пречистих се от лошото и негативното...или поне гледам да стоя на страна от него и да не го оставям да ме завзема. Гледам да стоя настрана от хора и неща, които ми действат негативно или ме използват.
Понякога се чудя дали изобщо има нещо такова, истинско. И ако има дали ще го дочакам?! Дали е за мене?! Не знам, но ми се иска. Ох,как ми се иска... По-мъдрите казват, че любовта не е нещо, което намираш,а нещо, което те намира. Тогава,защо да я търся? Не е ли по-добре да си седна на задника, да си гледам живота и да....чакам?! Не знам...
Мислех, че съм намерил човека на два пъти,особено последния. Разочарованието обаче е голямо. Много надежди, много жестове, постъпки,думи за нищо. Изгубено време, което никой няма да ми върне. Кога идва момента да се откажеш? Кога ти идва до гуша да разбираш,да се жертваш и да се надяваш сляпо на най-доброто?
Любовта сваля маските, без които се боим, че не можем да живеем, но и знаем, че с тях не се живее...Но в едно съм сигурен - не можем да управляваме любовта си, но можем да управляваме действията си.
Не знам дали любовта ми се променя, но съм сигурен в едно - аз се променям,обстоятелствата около мен се променят. Нямам сили повече за романтика, нямам сили за жестове,нямам сили да се боря за хората, които обичам...Те ми отнеха цялата сила и ми обърнаха гръб смеейки се....
Няма коментари:
Публикуване на коментар