Поклон или как всяко начало си има своя край

Скъпи приятели,

искам да благодаря на всички вас за подкрепата през последните няколко месеца, докато блога съществуваше.

Но всяко начало си има своя край. 

От тук нататък нещата ми ще отиват там където им е мястото - в големия тефтер, на белия лист.

Благодаря и до нови срещи !

Затворени очи

Един приятел ме попита днес "Защо няма нищо ново в блога ти?" Какво ново? Намирах я за красива. Никога няма да се уморя да я гледам,но си казах, че май е време да спра. Не ми се налага да мисля за нея.Обичах я. Такъв късмет е, че я обичах. Защото, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - само можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е  била доволна от своя.
Няма човек, който да я обгърне с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я изживееш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш,но трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да я видиш с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си. 

Машина за мечти...(четвъртък сутринта - 11.XII.2014)

Обичаш ли? Чувам я да произнася тези думи — все още продължавам да я чувам. В сънищата си. Обичаш ли? Да, отговарям аз. Да, а истинската любов никога не умира. И тогава се будя с вик. Не мога да кажа много за това, което стана след това. Освен, че не можех да спра да мисля за нея. Имаше нещо диво, което пропълзя по лицето й, нещо диво и нещо свободно и аз страхотно се изплаших. Тя беше красива и главата ми се завъртя от любов към нея, всеки щеше да се почуства така, всеки мъж, а може би и всяка жена, но аз се изплаших от нея, защото тя изглеждаше така, сякаш би те убила, когато тя те погледне и реши да отвърне на любовта ти!!! Пусни по радиото рокендрол и карай напред към всичкия живот на света с всичката храброст и всичката вяра, която откриваш в сърцето си. Бъди верен, бъди храбър, бори се! Останалото е мрак. Полунощ е най-лошото време човек да е сам. Когато си самотен, ти се струва, че целият свят е по двойки. Сякаш сме в ноев ковчег: целуват се, прегръщат се и казват "ние". А след "ние" "аз" звучи отчайващо! Порастваш, ставаш мъж, свикваш да получаваш по-малко, отколкото си се надявал, и изведнъж откриваш, че на машината за мечти виси огромна табела с надпис "НЕ РАБОТИ".

Сънища....

Снощи я сънувах пак. За първи път от около месец. Винаги сънувам и понякога сънищата ми ме изморяват. Събуждам си и не мога да спра да мисля за нищо друго освен за случката или хората в съня ми. Боже, хората сънуват какво ли не, но за мен съня свързан с нея, не е толкова лесен.

Седях си в някакъв клуб и всичко беше прекрасно.Минавайки през средата на заведението я видях.Седнала,усмихната, все така красива.Минавайки не можех да откъсна поглед от нея.Вървях,а тя така и не ме видя.

И се събудих.

След това не можах да си я избия от главата. Майко мила, тъкмо я бях забравил, тъкмо всичко беше ОК, тъкмо бях тръгнал да изпитам нещо ново и БУМ! - тя ми се яви на сън.

Сам съм си виновен.

Да де, но какво от това. Защо от един нищо и никакъв сън, не мога да си я избия от съзнанието, след като всичко беше вече минало и гледах с усмивка и си спомнях само доброто от нея.Защо?! 

Не се сдържах и реших да и кажа "Весела Коледа" и "Просто Весело!". Направих го, но осъзнах, че май имам да и казвам още неща.Неща, които вече нямат никакво значение. Просто исках да й ги кажа. 

Никога не съм искал да я наранявам, дано сега не съм.Ако имаше хапче за "не-сънуване" щях да си купя няколко дузини кашона. Да, но уви. Подсъзнанието се опитва да ми каже нещо.

Май е по-добре да спя възможно най-малко...