Това е просто място, където да си нахвърлям мислите, които бавно,бавно нахлуват в главата ми.Нищо повече. Нищо професионално,нищо структурирано...Просто мисли.

понеделник, 23 юни 2014 г.

Не си ти, когато си...домат?!


Когато те види, може би най-добрия ти приятел, въпреки че не обичам да си деля приятелите по този начин и ти каже "Брат, това не си ти ! Ти за мене си най-интелигентния и як човек, които съм познавал!", значи ти има нещо... :)

Как да реагираш на такова нещо? Или пък, когато ти каже "Брат, само слушайки за какво става въпрос ми идва да..." Това последното по-добре да не го довършваме,защото ще загрубеят нещата.

Да, брат има ми нещо последните няколко месеца. И да - не бях аз.

Аз съм най-щастливия човек на света, имайки такива добри приятели, които ти припомнят от време на време кой си ти. Бях много "паднал" и "долен" последните няколко месеца, но най-голямата ми гордост не се крие в това, че никога не съм бил паднал,а в това че всеки път се изправям на крака и продължавам, след като са ме стъпкали,защото съм го позволил.

Поуката се взима, нещата изглеждат по-ясни и продължаваш напред... Аз съм на 29 години и съм видял и изпитал много. Позволявайки на някой току що прохождащ в живота да ме "стъпче" по такъв безумен начин изневерих на себе си, на приятелите си, на хората, които обичам.Да ме излагат на сергията и да ме сравняват и продават като стока...безценно :) Макар и да беше метафора си беше показателно...

Никога повече...

"Само тя губи, бро!", "Не се излагай,който не вижда какво си и какво може да им предложиш, не те заслужава!"

Продължавам да си мисля, че губещия не е само един, но времето ще покаже...

Няма коментари:

Публикуване на коментар