Обичали ли сте някой толкова много,че да го задушавате?Ако не сте, браво на вас, завиждам ви.
А обичали ли сте някой толкова много,че да го "пуснете" от себе си,защото най-накрая сте разбрали,че те заслужават нещо "по-добро" от това,което вие им предлагате?Не говоря за материален комфорт,а за онова чувство, което всичките пари на света не могат да купят.
Тежка е тая любов,особено ако е несподелена. Мислите си,че вашата любов ще стигне и за двама ви,но уви в тая драма няма хепи енд.
Не знам дали аз си въобразявам, но ако наистина сте обичали някога,силно,истински,безрезервно и знаете,че не сте това, което те заслужават, просто трябва да ги "пуснете" на свобода,да спрете да се борите за тяхната усмивка,за тяхната топлина и да ги оставите да са щастливи с някой друг.
Не е лесно, нали? Не,хич не е и никога няма да бъде...
Винаги съм си мислел,че да се оставите някого е проява на несериозност, на лъжелюбов,на слабост,но в крайна сметка може и да съм грешал. Може би това наистина ще им покаже,че ги обичате и някой ден ще се научите да не сте тая примка около врата им.Може би един ден ще се събудите от тоя лош сън и ще разберете,че да обичате някого не означава да ги "засипвате" с любов. Може би нищо не знам за любовта и не знам как да обичам, а може би всеки трябва да разбере сам за себе си какво е...
Аз знам какво е да обичаш.Сега ми остава да разбера как да не наранявам любимите с любовта си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар