Това е просто място, където да си нахвърлям мислите, които бавно,бавно нахлуват в главата ми.Нищо повече. Нищо професионално,нищо структурирано...Просто мисли.

събота, 28 юни 2014 г.

За какво говориме?!

Много хора се чудят защо вече не искам да разговарям с тях...

А аз се чудя защо въобще някога съм разговарял с тях...

Психоанализи не ми трябват...близките ми ги правят достатъчно...

Не ми се правете на много загрижени и заинтересовани...

Всичко, което правите е користно и меко казано егоистично...

Нямам никакво намерение да скачам през обръчи за вас...

Nuff said...

понеделник, 23 юни 2014 г.

Не си ти, когато си...домат?!


Когато те види, може би най-добрия ти приятел, въпреки че не обичам да си деля приятелите по този начин и ти каже "Брат, това не си ти ! Ти за мене си най-интелигентния и як човек, които съм познавал!", значи ти има нещо... :)

Как да реагираш на такова нещо? Или пък, когато ти каже "Брат, само слушайки за какво става въпрос ми идва да..." Това последното по-добре да не го довършваме,защото ще загрубеят нещата.

Да, брат има ми нещо последните няколко месеца. И да - не бях аз.

Аз съм най-щастливия човек на света, имайки такива добри приятели, които ти припомнят от време на време кой си ти. Бях много "паднал" и "долен" последните няколко месеца, но най-голямата ми гордост не се крие в това, че никога не съм бил паднал,а в това че всеки път се изправям на крака и продължавам, след като са ме стъпкали,защото съм го позволил.

Поуката се взима, нещата изглеждат по-ясни и продължаваш напред... Аз съм на 29 години и съм видял и изпитал много. Позволявайки на някой току що прохождащ в живота да ме "стъпче" по такъв безумен начин изневерих на себе си, на приятелите си, на хората, които обичам.Да ме излагат на сергията и да ме сравняват и продават като стока...безценно :) Макар и да беше метафора си беше показателно...

Никога повече...

"Само тя губи, бро!", "Не се излагай,който не вижда какво си и какво може да им предложиш, не те заслужава!"

Продължавам да си мисля, че губещия не е само един, но времето ще покаже...

събота, 21 юни 2014 г.

Викам !


Бягай ! Бягай от мене ! Спаси се ! И от себе си мене спаси ! Угаси тази лумнала мисъл ! Моята лудост по тебе угаси ! Тя е страшна ! Безумна ! Нелепа ! И тъй както в най-сладката жар тя ни топли,тя утре на пепел ще ни направи във своя пожар ! Казвам "Бягай!",а всъщност протягам две ръце "Остани в моя ден!"

Как от себе си сам да избягам?! Ти си цялата,цялата в мен !

Малко само...


Едно те моля ! Да ме има в сънищата ти непроходими ! Едно те моля ! Да ме има дори да бъда там без име ! А после зная ще ме срещнеш,не ще повярваш,че съм аз.И все ще ме попиташ нещо, с очи ще питаш или с глас.Дано тогава не отмина ! Дано не бъде на шега ! Да ме има, тъй както ти си в мен сега. Докато има още силна дума,момчета мъжки,битка за жена,докато защитава се с куршума на Яворов невинната вина.Докато тази истина - ОБИЧАМ ! - през полюси отеква като зов,ще чака всеки своето момиче, открило в него своята любов.

Марс срещу Венера


Обичали ли сте някой толкова много,че да го задушавате?Ако не сте, браво на вас, завиждам ви.

А обичали ли сте някой толкова много,че да го "пуснете" от себе си,защото най-накрая сте разбрали,че те заслужават нещо "по-добро" от това,което вие им предлагате?Не говоря за материален комфорт,а за онова чувство, което всичките пари на света не могат да купят.

Тежка е тая любов,особено ако е несподелена. Мислите си,че вашата любов ще стигне и за двама ви,но уви в тая драма няма хепи енд.

Не знам дали аз си въобразявам, но ако наистина сте обичали някога,силно,истински,безрезервно и знаете,че не сте това, което те заслужават, просто трябва да ги "пуснете" на свобода,да спрете да се борите за тяхната усмивка,за тяхната топлина и да ги оставите да са щастливи с някой друг.

Не е лесно, нали? Не,хич не е и никога няма да бъде...

Винаги съм си мислел,че да се оставите някого е проява на несериозност, на лъжелюбов,на слабост,но в крайна сметка може и да съм грешал. Може би това наистина ще им покаже,че ги обичате и някой ден ще се научите да не сте тая примка около врата им.Може би един ден ще се събудите от тоя лош сън и ще разберете,че да обичате някого не означава да ги "засипвате" с любов. Може би нищо не знам за любовта и не знам как да обичам, а може би всеки трябва да разбере сам за себе си какво е...

Аз знам какво е да обичаш.Сега ми остава да разбера как да не наранявам любимите с любовта си...