Писна ми! Писна ми да бъда пренебрегван, а аз самият да се опитвам да помагам на всички и да се старая всичко да е ок....Писна ми от хората, но като се замисля вече го няма това човешкото в самите нас. Писна ми от несправедливостите които ни заобикалят всички нас и дори да може да се промени нещо никой да не го прави, или поне да се опита . Писна ми да драпам за капчица любов и внимание,да даваш всичко а накрая да получавам… и аз не знам какво – приятелска прегръдка в най-добрия случай. Писна ми скрити сълзи да се търкалят безмълвно по бузите ми когато видя някои стар човек да рови по кофите - напълно неразбрани или пренебрегнати. Писна ми да мечтая за неща, за разбирателство за по добър живот, но знам че няма шанс да се случат. Писна ми да се опитвам да съм по добър... Писна ми да завиждам на влюбените. Писна ми да провокирам. Писна ми да споделям с непознати.. Писна ми да съм сам. Писна ми от миналото, което имам. Писна ми от бъдещето, което виждам. Писна ми от живота такъв, какъвто си го случвам, Писна ми всеки ден разни „чичковци и лелички“ да ни казват че ще се оправим само да ги изберем........Наистина Писна ми ...........
Няма коментари:
Публикуване на коментар