Това е просто място, където да си нахвърлям мислите, които бавно,бавно нахлуват в главата ми.Нищо повече. Нищо професионално,нищо структурирано...Просто мисли.

петък, 29 август 2014 г.

Сбогом, учителю - Валери Петров (1920-2014)


Отиде си един от най-големите писатели на нашето време...на моето време. Човек, който ме е вдъхновил да пиша,да се смея и да плача.Голяма загуба.Почивай в мир учителю, вдъхновителю,човече...

Мир на прахта ти !

ПРОСТИТЕ НЕЩА
*Валери Петров*

Колко глупав съм бил, че съм писал
само умна щом имал съм мисъл ,
а щом нямал съм, само когато
поне чувство съм имал богато.
А вас – мислите, чувствата прости,
вас – неидващи само на гости,
а извиращи в мен постоянно,
и умиращи в мен непрестанно-
като „храня се“, „дишам“ и „пия“,
вас – съставящи мене самия,
вас съм смятал за дребни и скромни,
недостойни човек да ви помни.

Сега тача блестенето скрито,
сега виждам как вие, които
безразсъдно във времето прежно
настрани съм отхвърлял небрежно,
сте се бутали тайно със лакът-
„Как се прави на умен глупакът…“

И така е – човек да подбира
сред това, дето в него извира,
туй което би умно звучало -
та това е лъжа поначало.
И простете ми старите грешки,
мисли прости и чувства човешки -

лъх на спирт от полирана маса,
дълъг път във вагон втора класа,
нежна радост от туй, че сме двама,
несъзнавана обич към мама,
вкус на ябълка, слънце във двора,
мисли, чувства на всичките хора.

В тези дни ново чувство ме сгрява,
нова мисъл ми идва такава. -
Да! Добре е, щом хрумне идея,
но не е ли по-умно без нея
и не е ли по-просто и честно
с мисъл стара и с чувство известно
да си казваш ей тъй, непредвзето,
туй, което ти казва сърцето…


петък, 22 август 2014 г.

Хахо...


В живота на всеки се появява такъв човек,след който се променяш завинаги.
И изобщо не е важно дали времето, прекарано с него,е било безгранично щастие или безумна болка.Ти просто разбираш, че никога повече няма да си отново такъв, какъвто си бил, преди да се срещнете!
Мисля за нея през цялото време. Мисля за нея сутрин, докато крача в студа. Нарочно вървя бавно, за да мога да мисля за нея по-дълго време. Мисля за нея вечер, когато ми липсва на събиранията, където се напивам, за да мога да мисля за друго, а не за нея, но ефектът е обратен.
Мисля за нея, когато я виждам и когато не я виждам. Ще ми се да правя нещо друго, а не да мисля за нея, но така и не успявам. Ако знаете някой номер за забравяне, кажете ми го.
За първи път се събуждах в две очи и познах, че това е единственият изгрев на човека.
Осъзнах,че от сила имаме нужда само ако искаме да нараним някого. За всичко останало ни е необходима само любов.
Хората мислят, че сродна душа е онзи, който идеално ти пасва, и всички искат това. Но истинската сродна душа е огледало — такъв човек ти показва всичко, което те задържа, насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш да промениш живота си. Истински сродната душа е може би най-важният човек, който някога ще срещнеш, защото събаря стените ти и те шамаросва, за да се събудиш. Но да живееш със сродна душа завинаги? Нее. Твърде болезнено е. Сродните души идват в живота само за да ти разкрият нов пласт от теб самия, а после си тръгват.

неделя, 17 август 2014 г.

Любовта не достига


Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
любовта си във злоба?
Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?
Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?
Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -
как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.

сряда, 6 август 2014 г.

Sick of It All


Писна ми! Писна ми да бъда пренебрегван, а аз самият да се опитвам да помагам на всички и да се старая всичко да е ок....Писна ми от хората, но като се замисля вече го няма това човешкото в самите нас. Писна ми от несправедливостите които ни заобикалят всички нас и дори да може да се промени нещо никой да не го прави, или поне да се опита . Писна ми да драпам за капчица любов и внимание,да даваш всичко а накрая да получавам… и аз не знам какво – приятелска прегръдка в най-добрия случай. Писна ми скрити сълзи да се търкалят безмълвно по бузите ми когато видя някои стар човек да рови по кофите - напълно неразбрани или пренебрегнати. Писна ми да мечтая за неща, за разбирателство за по добър живот, но знам че няма шанс да се случат. Писна ми да се опитвам да съм по добър... Писна ми да завиждам на влюбените. Писна ми да провокирам. Писна ми да споделям с непознати.. Писна ми да съм сам. Писна ми от миналото, което имам. Писна ми от бъдещето, което виждам. Писна ми от живота такъв, какъвто си го случвам, Писна ми всеки ден разни „чичковци и лелички“ да ни казват че ще се оправим само да ги изберем........Наистина Писна ми ...........