Това е просто място, където да си нахвърлям мислите, които бавно,бавно нахлуват в главата ми.Нищо повече. Нищо професионално,нищо структурирано...Просто мисли.

сряда, 16 юли 2014 г.

Обичам я...и какво от това?!


Да, обичам...влюбен съм в едно "дете"...искам да бъда с нея постоянно...искам тя да е до мен и в добро и в лошо...тя не ме обича,но изпитва нещо,за мен необяснимо и до този момент...

И какво от това?!

Няма значение,че обичта ми е безкрайна,няма значение,че съм готов на всичко за нея,няма значение,че правя и направих всичко по силите си да бъда с нея,да угодя на всичко, което искаше....но май не бях готов да се променя.Да променя начина, по който обичам,начина, по който изразявам любовта си...

Тя наричаше тези мой начини "драма"...

Тя е алергична към "драмата".Най-милото нещо, което ми каза тя през последните месеци беше "залипсва ми"....Все едно съм някакъв предмет,някаква шапка или слънчеви очила,с които е свикнала и сега са и "залипсвали"...

Колкото повече се опитвам да съм с нея, толкова повече я отблъсквам...

Това нормално ли е?!

Аз ли нещо съм се смахнал? Не разбирам как любовта ми гони и отблъсква човека, на който съм дал сърцето си...

Аз казвам "Обичам те, искам да бъда с теб,да се будя и лягам до теб,да ти помогна за каквото и да е,да сме щастливи,да сме заедно".....а тя "залипсва ми"...

Добре, не всеки може да казва "Обичам те",всеки изразява чувствата си по различен начин,а и тя със сигурност не ме обича,но все пак изпитва нещо.

До този ден необяснимо за мен...

Всеки ми казваше да спра да се измъчвам и да си хвана някоя друга,пробвах за ден-два,но колкото повече се отдалечавах от нея осъзнавах,че я обичам безкрайно и необяснимо много.

Не беше честно към другото момиче.Не беше честно да я залъгвам...Дори не я и целунах, дори не я и прегърнах,а тя ми говореше за френска любов и нещата, който обича и не обича да прави в леглото...

Дори и когато не съм с нея,се чувствам гузно,че дори съм отишъл да видя друга...

Искам само нея и никоя друга !

И това съм и казвал безброй пъти...

Писах стихове за нея, подарявах и цветя и други малки неща,исках да знае,че няма да бъда "поредния",че ще съм с нея каквото и да става.Исках да знае,че не се опитвам да я "купя",а да знае че имам сериозни намерения към нея,без да се чувства длъжна...Исках да и кажа "Обичам те" без думи....не ми се получи...

И тя се уплаши !

Дали ме е лъгала или наистина това е причината няма значение. Знам, че я обичам безкрайно и съм готов на всичко за нея,знам че ще преобърна света,за да бъда с нея, но също така знам,че няма да го направя,ако тя не иска...Ако тя не е сигурна какво и ЗАЩО го иска !

Може да нямам "огромни топки" що се отнася до хората, които обичам, но за сметка на това имам нещо много по-важно - ИМАМ ТЪРПЕНИЕ !

Не такова търпение,че да не и пиша и обаждам и търся,а такова търпение, което ще и позволи да разбере,че аз съм "нейния домат"...Господи, колко мразя това сравнение...

Когато погледна в очите и виждам страх.Но няма проблем и мен ме е страх понякога.Но ние се страхуваме поради различни причини.Аз се страхувам от мъжа, в който няма да се превърна,а нея я е страх от мъжа, в който ще се превърна,за да съм с нея.Няма да позволя нещата да свършат там,където започнаха.Няма да позволя любовта ми към нея да изчезне !

Аз знам какво гори вътре в мен,въпреки че тя не го вижда още.

Ще се превърна в това,което знам че съм !

Но въпроса е - какво от това?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар