Black rose

Не знам дали има по-подходящ текст, който да описва последните ми месеци:

I’ve never felt like this 

I think about you in these nightmares and daydreams  

Holding onto memories in times where we’d make peace 

But you’re a pantomime, witch-hunt for truth 

You have so many faces tell me which one is you 

And you can be with him or anybody else 

But they will never love you the way that this somebody felt 

But now it’s over cause he finally broke the surface 

I just want to say goodbye and that I really hope it’s worth it

Какъвто съм такъв съм,каквото е тва е...

Влюбете се !

Позволете на себе си да се влюбите! Обичайте !

Това, от което имате нужда е нещо,което да обичате. Имате нужда от страст.Това, което трябва да намерите е нещото, което ви зарежда толкова много,нещото което така силно ви кара да чувствате, че дори не ви пука за нещата, които препускат около вас.Всичките неща около вас, всичките хора ,с които се сравнявате и си мислите,че живеят по-добре от вас са хора търсещи любов.Търсещи нещо, в което да се хвърлят,да се обвържат напълно - ментално, физически и душевно...Това е нещото, което всички искаме. Искаме любов.

Когато казвам любов нямам предвид само съюза между два човешки индивида. Имам предвид тръпка,страст за нещо в живота.Когато обичате нещо ставате изключително страстни, както аз например обожавам да пиша. За да успеете да се отдадете на истинската си любов трябва да изградите характера,навиците,дисциплината....Изберете нещо,защото го обичате. Правете го.След време ще го намразите, но след това кръга ще се затвори и пак ще го заобичате.И ще сте по-силни от всякога. 

Това е риск.Любовта е шибан риск.Това, което трябва да направим е да спрем да сдържаме емоциите си, да оставим сърцето да ни води.Да спрем да потискаме истинските чувства в нас.

Понякога ни скачат трупешката на сърцето.И това е причината, поради която не си позволяваме да обичаме и да се влюбваме.Защото знаем какво е да ни разбият сърцето.За това се предпазваме от любовта.И когато се предпазваме от нея не я получаваме...никога ! Получаваме само бледа сянка на любовта. Това представляват повечето връзки - сенки на любовта.Те са друга форма на зависимост, които имаме едни с други и за това повечето връзки са дисфункционални.

Много хора никога не позволяват на себе си да се влюбят,ама наистина да се влюбят, да полудеят от любов,да затъпеят от любов,да са пияни от любов...Нека ви наранят,и после пак,и пак,и пак,и пак, и пак...Продължавайте да го правите, продължавайте да се излагате на риск.Позволете си да сте уязвими.Въпреки,че може и да ви наранят, просто си заслужава,защото сте изпитали това вълшебно чувство. За съжаление много хора никога не са били под въздействието на любовта...По-добре да сте обичали и да са ви сгазили, отколкото никога да не сте обичали.

Обичайте....Влюбете се....

Загубена любов

“‘Tis better to have loved and lost, than never to have loved at all.” ~Alfred. Lord Tennyson

Определени събития и хора оставят голям отпечатък в нашия живот. Някои ни карат да се чувстваме благословени и радостни,а други са като куршум в сърцето.

Срещнах някой специален.Бях пиян от любов.Беше абсолютно детско и истинско...поне за мен.

Бяхме колеги.Без да се усетя започвах да ставам част от нейния живот и исках да стана още по-голяма част.След определен период на да-може би-не, тя излезе от живота ми завинаги.Тя напусна живота ми без да иска да говори повече с мен,дори да ме вижда или поглежда.

По едно време бях доста съкрушен от случилото се.

"Споко, стегни се, пич. Не си заслужава за жена."

Естествено всичко и всеки около мен ми казваше да не се занимавам повече с нея.

Не можех.

Не мина ден без да се питам какво стана,защо стана,какви грешки направих,какво можеше да направя по-различно...
Беше ужасно състояние на духа.Трябваше да изляза от тази душевна парализа.

Излязох.

Но нещо ме връщаше към нея.Нямаше някакво мега голямо просветление.Нямаше "смисъла на живота" момент. Просто поука и осъзнаване след цялата драма.

Никой не го подминават метафоричните куршуми,но и никой не е длъжен да остава наранен.

Прошка.

В много моменти съм си мислел,че никога няма да простя.Самата идея ми изглеждаше налудничава.Нещото, което научих е:

"Не бягай."

Оставих я намира.Откъснах се от нея,както тя пожела.Но понякога лицето и пак се връщаше в тиквата ми.Без аз да го искам тя просто се връщаше в съзнанието ми.Нямам бутон за изключване на емоциите.Не можем да премахваме чувства и емоции механично като роботи.

Най-ироничното нещо е, че не просто бягаме от проблемите си,а и се въртим в кръгове около тях.

Отдадох се на спокойствие. Приятели,нови хора,музика,писане.По този начин не само,че нищо няма да се оправи, но и нищо не се разрешава.Седнах и се запитах "Какво по дяволите правя?" 

Живота винаги продължава, без значение дали ние сме в настроение или не. Трябваше да се запитам "Какво по дяволите искам?" Исках да се разбера веднъж завинаги с нея.Исках всичко,което исках да и кажа да бъде казано,исках да говоря с нея лице в лице. Дойде момента,в който наистина се осъзнах и се присетих нещо много важно...

Всеки го боли.Дори и нея.

Бях забравил,че има и друга страна на монетата.Че може би човека отсреща минава през труден период,че не е готов за това, което аз искам.Исках,исках,исках...и я отблъсквах повече и повече...

Но да се обвиняваме не е редно.

Когато наистина премислих трезво нещата осъзнах,че да се стигне до раздяла между двама души винаги се изискват двама души да поемат вината.Тя не беше виновна за моята болка.Аз си бях виновен. Когато ни боли взимаме решения породени от болка и правим неща и грешки породени от болка,а всички заслужаваме разбиране,доброта и прошка.

Разбрах,че тя е направила това,което направи само защото е мислела, че това е най-доброто решение за момента.Не взе най-правилното решение, но и аз не взимах най-добрите решения.

Когато я виждах на работа не чувствах ония чувства на ярост към нея или към себе си.Видях,че тя все още беше онази чаровница, в която се влюбих и няма как да изпитвам негативни чувства.Въпреки,че всичко между нас свърши и не сме никакви,не сме част от животите си,не можех и не исках да я мразя и истински и желаех всичко най-хубаво,да срещне човек,с който да е щастлива. 

Без да осъзнавам и простих....Простих и на себе си...

Живота продължава.

Бъдете смели.Бъдете силни в обичта си и способностите си да прощавате.Помнете,че сте обичали човека, който ви е наранил.Помнете,че всички ни боли.И помнете,че сте по силни,мъдри и състрадателни след всяка една връзка.

Всичко което не ме убива, ми ебава майката.

Събудих се вчера и получих два от най-гадните СМС-а, които един мъж може да получи...Единия беше "Копеле, Конте си е подал оставката!",а другия няма и да го публикувам целия, но гласеше нещо от сорта на "С тебе, никога вече за нищо" и т.н. може да си представите...само "ега ти се ебе пичката лелйна" липсваше.

И какво си мислите направих? Отворих сайта на Юве разбира се, за да видя дали наистина Антонио Конте си е подал оставката. Питате защо? Ами, защото другия филм съм го гледал и знам как свършва и защо така свършва. Трогнах се, но вместо да отговоря на СМС-а,аз първо проверих информацията за Конте.

Не, не съм безчувствен,напротив,особено към подателя на СМС-а. Просто няма вече как да ме нарани такова нещо. Аз знам какво правя и защо го правя.Знам какво искам и защо го искам. Моето "ЗАЩО" е по-силно от някакви обиди и злини.

Не знам, сигурно аз съм си останал много наивен в някой отношения, мислейки си че с времето човек ще разбере кое, как и защо се прави.

И естествено се оказа, че съм наивен...Old School съм си...

Както казват индианците, които аз много обичам да цитирам и съм научил много от тяхната мъдрост - "Когато няма с кой да се биеш вътре в себе си, нищо външно не може да те нарани."

Чакам с нетърпение,да видя колко съм силен наистина :)

Обичам я...и какво от това?!

Да, обичам...влюбен съм в едно "дете"...искам да бъда с нея постоянно...искам тя да е до мен и в добро и в лошо...тя не ме обича,но изпитва нещо,за мен необяснимо и до този момент...

И какво от това?!

Няма значение,че обичта ми е безкрайна,няма значение,че съм готов на всичко за нея,няма значение,че правя и направих всичко по силите си да бъда с нея,да угодя на всичко, което искаше....но май не бях готов да се променя.Да променя начина, по който обичам,начина, по който изразявам любовта си...

Тя наричаше тези мой начини "драма"...

Тя е алергична към "драмата".Най-милото нещо, което ми каза тя през последните месеци беше "залипсва ми"....Все едно съм някакъв предмет,някаква шапка или слънчеви очила,с които е свикнала и сега са и "залипсвали"...

Колкото повече се опитвам да съм с нея, толкова повече я отблъсквам...

Това нормално ли е?!

Аз ли нещо съм се смахнал? Не разбирам как любовта ми гони и отблъсква човека, на който съм дал сърцето си...

Аз казвам "Обичам те, искам да бъда с теб,да се будя и лягам до теб,да ти помогна за каквото и да е,да сме щастливи,да сме заедно".....а тя "залипсва ми"...

Добре, не всеки може да казва "Обичам те",всеки изразява чувствата си по различен начин,а и тя със сигурност не ме обича,но все пак изпитва нещо.

До този ден необяснимо за мен...

Всеки ми казваше да спра да се измъчвам и да си хвана някоя друга,пробвах за ден-два,но колкото повече се отдалечавах от нея осъзнавах,че я обичам безкрайно и необяснимо много.

Не беше честно към другото момиче.Не беше честно да я залъгвам...Дори не я и целунах, дори не я и прегърнах,а тя ми говореше за френска любов и нещата, който обича и не обича да прави в леглото...

Дори и когато не съм с нея,се чувствам гузно,че дори съм отишъл да видя друга...

Искам само нея и никоя друга !

И това съм и казвал безброй пъти...

Писах стихове за нея, подарявах и цветя и други малки неща,исках да знае,че няма да бъда "поредния",че ще съм с нея каквото и да става.Исках да знае,че не се опитвам да я "купя",а да знае че имам сериозни намерения към нея,без да се чувства длъжна...Исках да и кажа "Обичам те" без думи....не ми се получи...

И тя се уплаши !

Дали ме е лъгала или наистина това е причината няма значение. Знам, че я обичам безкрайно и съм готов на всичко за нея,знам че ще преобърна света,за да бъда с нея, но също така знам,че няма да го направя,ако тя не иска...Ако тя не е сигурна какво и ЗАЩО го иска !

Може да нямам "огромни топки" що се отнася до хората, които обичам, но за сметка на това имам нещо много по-важно - ИМАМ ТЪРПЕНИЕ !

Не такова търпение,че да не и пиша и обаждам и търся,а такова търпение, което ще и позволи да разбере,че аз съм "нейния домат"...Господи, колко мразя това сравнение...

Когато погледна в очите и виждам страх.Но няма проблем и мен ме е страх понякога.Но ние се страхуваме поради различни причини.Аз се страхувам от мъжа, в който няма да се превърна,а нея я е страх от мъжа, в който ще се превърна,за да съм с нея.Няма да позволя нещата да свършат там,където започнаха.Няма да позволя любовта ми към нея да изчезне !

Аз знам какво гори вътре в мен,въпреки че тя не го вижда още.

Ще се превърна в това,което знам че съм !

Но въпроса е - какво от това?!

Никога няма да забравя...

Слушай,
липсваш ми!
- Знам.
- И боли,
когато те помня.
- ...
- А няма на кой
да разкажа
за онези
изгубени нощи...
Търся те,
в очите на непознати
хора,
в ръце
на измислени вещици
и чакам
да свърши времето,
да се върна при тебе...
Искаш ли,
да ти кажа отново думите,
от които така се
страхуваше?...
Тихо е,
в този град
на забързани стъпки,
на аларми
и тъжни сирени,
на безименни улици
и антени,
дето късат с ръцете си
облаци...
Слушай,
защо все мълчиш
и ме гледаш
така замислено,
какво търсиш
в очите ми -
там няма нищо
освен теб...
- Страхувам се
от пространствата
по между ни...
- Но те не са друго
освен думи,
неизречени още...
- Сънувам те
и миражно се сбъдвам
в мечтите ти...
- Чуваш ли
как плачат птиците,
как безмълвно умират
звездите ни,
а вятърът чупи тревите
в гнева си...
Слушай!
Помня те!
Чуваш ли?
Помня как те намерих
от нищото,
как дойде
със измислено име,
с цветове, за които
не знаех
и поисках да имам
ръцете ти,
и поисках от теб
да останеш...
Помня те...
Липсваш ми...
Знаеш ли?

Madly in Love

Питаш как се разделя с любима?
Ще ти кажа: ужасно боли!
Ти оставаш един срещу вятъра,
а небето над тебе вали.
Много трудно се сдържат сълзите,
ала бързо, без сбогом тръгни.
Не мисли за сърцето разбито,
не мисли за предишните дни!
Забрави всяка ласка и тръпка,
забрави всеки спомен и ден,
всеки жест, всеки блян, всяка стъпка,
всеки порив, от обич роден.
Отиди си без думи, безшумно,
отиди си без стон и без плач,
знам, ще бъде наистина трудно
на сърцето да бъдеш палач.
Но така се разделя с любима,
с която в преданост ти си се клел,
с която всяка беда си изпатил,
обич давал си, обич си взел.
Да, така се разделя с любима!
Запомни! Знам, че страшно боли,
че оставаш един срещу вятъра,
че небето над тебе вали...

Slapstick, or Lonesome no More

Книгата е МЕГА, прочетете я !

"И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно." 

Из "Фарс или никога вече самота" , Кърт Вонегът

"Култористката"

Лъгах я, наранявах...Реших да приключа всякакви взаимоотношения с нея.След това тя дойде и ме "спечели" отново.След това не успях да я задържа за повече от няколко часа до мен.Каза,че щяла да ме нарани,а аз отвърнах "Нищо и това ще мине."

 Исках да препускам волно.Реших да лягам до различна жена,да целувам различни очи, но на сутринта, когато изтрезнявах и не ме прегръщаха същите ръце,не ме гледаха същите очи,не биеше същото сърце, като нейното какво щях да правя? Реших да говоря с нея,да и се обадя,да и пиша:

"Здравей, обичам те!" - директно изстрелвах думите.

"Нищо и това ще мине." - отговори тя,"изряза" ме от живота си и всичко свърши.

За моята любима...

Любима,

Ако буквално  можех да "бръкна в теб" и да премахна всичките ти страхове, всеки един от тях - колко различен би бил животът ти.Помисли за това. Ако нищо не те спираше да следваш мечтите си, животът ти вероятно ще бъде много по-различен. Това е нещото,което умиращите научават. Смъртта прави най-лошите ни страхове реалност и ни кара да ги погледнем в очите. Тя ни помага да видим различен живот и отнема целия ни страх.

За съжаление докато страха си отиде, повечето от нас са твърде болни или твърде стари, за да направят тези неща, които бихме направили,ако го нямаше страха. Заради това едно нещо става ясно - ние трябва да се преборим със страховете си,да се преборим със "мечките" в нас докато все още можем,за да направим тези неща, които наричаме "мечти" реалност. 

За да се превъзмогнеш страха обаче, трябва да се преместиш някъде другаде емоционално, трябва да си движена от любов. 

Щастие, тревожност, радост, яд - има много думи за много емоции, които изпитваме в нашите животи. Но дълбоко в себе си, в нашите сърца, има само две емоции: любов и страх. Всички положителни емоции идват от любов, всички отрицателни емоции от страх. От любов се раждат потоци от щастие, удовлетворение, мир и радост. От страха идва гняв, омраза, страх и чувство за вина. 

Вярно е, че има само две първични емоции, любов и страх. Но е по-точно да се каже, че има само любов или само страх, защото не можем да чувстваме тези две емоции заедно, точно по същото време. Те са противоположности. Ако те е страх, не си в къщата на любовта. Когато си в къщата на любовта, не може да те е страх. Сещаш ли се за случай когато си била с някого и едноременно си била влюбена и те е било страх? Просъществувала ли е тази връзка? Не е възможно...

Трябва да вземеш решение дали искаш да си обвзета от страх или да си обвзета от любов. Няма неутрална позиция. Ако не избереш любовта, ти ще откриеш себе си в място пълно със страх и производните му емоции. Всеки ден, всеки момент ти предлагам избора да бъдеш обвзета от моята любов или да остявя страха ти от това, което мислиш, че ще ми причиниш да те връхлети и да се откажеш от мен. Такива избори се правят непрекъснато, особено в трудни обстоятелства, когато твоя избор дали да обичаш или да те е страх е точно пред теб. 

Ако избереш любовта, не значи, че никога няма да се уплашиш отново. В действителност много от твойте страхове ще бъдат излекувани. Това е един непрекъснат процес. Не забравяй, че ти се ушплаши след като избра любовта !!! Точно както огладняваш след което се нахраниш. Ние трябва постоянно да избераме любовта, за да се подхранват душите ни и да прогоним страха.Точно както ядем, за да подхраним телата си и да прогоним глада. 

Още ли те е страх?

Любов и страх !

Любовта и страхa са единствените емоции,които ние, като човешки същества сме в състояние да изразим.Всички останали чувства са само производни на тях емоции.Например, на страната на любовта има радост, спокойствие, щастие, прошка, както и множество други.От друга страна, страха отразява: омраза, депресия, чувство за вина, неадекватност, недоволството, предразсъдъци, гняв, атака и т.н.

Любов и страх не могат да съществуват заедно. Където е едното, другото не може да бъде там. Едното ще си тръгне веднага, ако другото започне да присъства. Ако се окажете в ситуация, в която изпитвате голяма радост, и внезапно ви застигне страха, радостта е изчезнала на секундата.Но и обратното е вярно: Ако се тероризирате, уплашени сте или се чувствате заплашени по някакъв начин всичко, което трябва да направите, е да се обърнете към любовта, и страхът изчезва. 

Да се ​​научим да направим активен избор да обичаме и да не се страхуваме във всяка ситуация е начинът да намерим вътрешен мир в този свят. Да, казах избор! Ние всички избираме това, което ние искаме да видим във всяка ситуация, във всеки един момент.  През повечето време ние избираме въз основа на това, което сме научили в миналото. Това, което сме били научени от нашите родители, учители, съученици, лекари, работодатели и т.н., и това, което сме били накарани да вярваме е, че точно това трябва да правим. Ние действаме по закони, които са направени, за да контролират нашето поведение и това на другите, така че да можем да живеем в едно подредено общество. Когато някой се държи "извън контрол", той може да бъде не харесан, глобен, лишен от свобода или убит. Понякога, цели държави се "извън контрол" и нашия отговор е да се обяви война на тази държава. Това са все неща, които се правят от страх. Страхуваме се, че ако някой е извън контрол, което означава, че те не следват правилата създадени да бъдат следвани точно от тях, те са заплаха за нас и ни е страх, че ще ни навредят по някакъв начин, така че ние реагираме на нашия страх породен от тях и "ги атакуваме първи".Това е пътят на този свят. Законът на джунглата така да се каже... Яж или бъди изяден, убий или бъди убит . Това е пътят на страха! 

Пътят на любовта е точно обратния ! Той не създава правила, няма закони, защото те не са необходими.Ако го има Закона на любовта няма да има необходимост от други закони. Закон, които защитава телата ни няма да бъде необходим, защото няма да искаме да си причиняваме болка.Имуществото ни няма да бъде в опасност, защото не бихме искали да лишим другите. Няма да употребяваме наркотици, защото нашата любов един към друг би предотвратило самоунищожението. Ние няма да караме безразсъдно или бързо или под влияние на алкохол, защото знаем,че може и да нараним някого. Ние няма да съдим никого, или да лъжем, или мамим ,или да крадем, или да се възползваме от другите. Един свят без страх няма да се нуждае от адвокати, съдилища, полиция, или затвори, защото всеки ще се грижи за ближния.Цените не биха се качвали​​, работата ще бъде ориентирана към това, което хората наистина искат и имат нужда, храните няма да имат вредни съставки, работниците няма да бъдат експлоатирани и т.н. Но това не е начинът на свят, изграден върху страх! Ние като индивидуалности не можем да направим такъв свят. Можем да изградим такъв свят само като едно цяло !

Любовта е СВЕТЛИНА. Страхът е ТЪМНИНА. Когато включите светлина, тъмнината изчезва. Няма и следа от тъмнината! Няма дори и доказателство,че тъмнината някога е била там! Когато действаме водени от страх, ние изключваме светлината, отричаме истината и се отдаваме на тъмнината. Изоставяме Любовта и се опитваме да бъдем нещо, което не сме.

Грешката е вярна...

Не съм вярвал, че вселената действа толкова бързо понякога....точно когато най-много имаме нужда...

Когато си мислиш, че си направил грешка, която един ден ще ти коства скъпо - тя, съдбата, вселена или както искате я наречете ви дава да разберете,че грешката е вярна.

Грешката всъщност едно от най-хубавите неща случвали ви се напоследък.

Вселената ви среща с най-противоположния човек на "грешката" и ви кара да осъзнаете, че това което сте смятали за грешка е най-правилното решение,което сте взимали..

Как така си казвате колко много искате едно нещо и нищо друго не ще ви задоволи,а само месец след това срещате нещо толкова различно от "грешката" и то е толкова по-хубаво...

То ви цени такива каквито сте, то ви иска такива каквито сте, то ви гледа, то ви се радва и ви разбира...

Не ви гледа под лупа, не ви иронизира и не ви подлага на болезнени изпитания за собствено удовлетворение...

Дай Боже всеки му такива "грешки"...