Когато помним онези, които отдавна са ни забравили

Писането е като обичането, когато не си го правил прекалено дълго е адски трудно. Всяка дума не е на правилното място, всяка емоция е изразена напразно. В началото е почти като изнасилване особено, когато причината да пишеш сега е последната причина заради, която си обичал някога.

Когато помним онези, които отдавна са ни забравили почивните дни са най-неприятни. Тогава имаш време за писане, тогава имаш време за мислене.

Друго нещо са делничните дни ставаш от леглото псувайки алармата, далеч не си дама, джентълмен днес не се и налага да си, миеш си зъбите, за да ги изцапаш с кафе. Плискаш си лицето с вода, но не може да изтриеш умората. От 15 до 00ч. си статистика, име отбелязано със смачкан шрифт в документи, запълнен стол в офисите на града, още едно модно решение, което може да бъде оплюто, човек, който няма време да чувства, защото трябва да е годен за работа. Толкова лесни са делничните дни. Изсмукан от пръстите, смазан под подметката на задачите, но накрая на деня не получаваш солената сметка „спомени“, защото нямаш време за нея.

Неделя е като нож, който убива последната пеперуда в стомаха ти.

Следобедите са удавени надежди по несбъднати текстове за онези, които искаш да напишеш, за да си спомнят за теб.

Мислите ти препускат като хаотични бримки плъзнали върху тънкия чорапогащник, който е обвил крачките на това изречение. Накрая се спъваш в малката точка и не знаеш на къде да продължиш.

Не е точно депресия, просто хората, които помниш са толкова твърди, а ти порцеланов китайски сервиз, който лесно се чупи.

Крехките хора се забравят лесно, защото никой не иска да е причината, която ги е счупила.

Много по-градивно е да си леке, нищо да не харесваш, да чукаш вече дори не за една нощ, а за един час и после да не помниш, защото когато се излъжеш да си спомняш по-често се правят, че са те забравили.

Тестовете за чувства вече се наричат „женски“, а повечето жени се държат като пичове, защото нямат избор, ако не се държат като мъже нямат да бъдат привлекателни мацки. Привлекателното в човека е липсата на човешко, доказателството, че паметта не ти е нужна, защото спомените са излишен багаж, а всеки вече пътува с ръчен. Животът е хубав, когато съставните му са нектар от забавни лафове, еуфорията от това да се натряскаш с компанията и всяка нежност да е скапана глупост, изтъркан 14-ти февруари за бедни, нещо за което големите хора нямат време.

Всеки човек, който ми обяснява, че няма време за губене е страшно разбит и загубен. Взема извънредни работни часове, често работи в неделя, мрази живота си и става моден блогър или интернет звезда, за да го харесват хора, които иначе не понася. С времето ненавижда да си откровен с него, още по-малко да вижда хора, които се обичат, защото отдавна е забравил какво е това и не го разбира. Съди жестоко подобни текстове понеже му е трудно да забрави кой е бил, когато около него са били хората, които не може да забрави.

Когато помним онези, които са ни забравили и не се лекуваме започваме да забравяме какво точно сме и какво сме искали да бъдем. Ние сме едно обобщение на самотата, една разруха в тишината на неделя, която никога не си вземаме свободна заради страха да помълчим със себе си в леглото. Изчитаме до края тъпи текстове, които да хейтваме след това.

Когато помним онези, които са ни забравили, а те лежат точно до нас. Не са бивши, не са бъдещи, а са сегашни, наши са и никога не са, били са току що с нас и не ни помнят, не ни знаят такива, каквито сме способни да бъдем. Влачат се привлечени от нашата независимост, нашмъркват се с желанието за свобода и ако само ги поискаме, ако само ги заклещим в своите обещания да ги напишем, да ги поискаме повече, да ги превърнем в причини за нещо човешко... ни забравят, а ние ги помним. Накрая решаваме да пораснем като ги забравим, а ставаме все по-малки.

ВСЕКИ МЪЖ Е ОРИСАН ДА СРЕЩНЕ ВЕДНЪЖ В ЖИВОТА СИ СВОЯТА ВЕЩИЦА...

Да, вещица. Не принцеса. Принцесата е неговата фантазия за първата любов - ефирна, нежна, сладка, случила се вече... загубена, преживяна или все още витаеща наоколо. Принцесата чака да бъде намерена, спасена, качена на бял кон, заведена в царство...

Вещицата е онази, другата, неочакваната, жената, която даже не си е представял, че ще го омагьоса. Тя може всичко сама. Но до нея той се чувства силен и опасен. Тя няма нужда да бъде спасявана. Но на него му се иска да я спаси... от самата нея понякога. Тази, която го привлича като магнит, диво, страстно, безпрекословно...

Тя може да създава сънища, да руши светове, да рисува дъга. Тя може ненадейно да предизвика гневни, непознати сълзи или да го накара да мечтае за усмивката й.

Тя го кара да диша вятъра в нейните коси и да я прегръща насън. Тя прави пръстите му нежни и устните му копнеещи. Тя оцветява мислите му в странно-лилаво и му измисля нови думи.

Всеки сам си я усеща - неговата вещица. За другите тя може да е съвсем обикновена, хаотична или неясна. За него обаче тя е магия... или проклятие...

Всеки мъж я среща веднъж в живота си – не всеки може да улови момента и да открие заклинанието, за да бъде негова наистина. Затова е вещица - танцува боса в огъня и носи пясъчна рокля в сънищата.

Ако си я срещнал вече, твоята вещица, обичай я! Дори, когато не трябва, дори когато е лоша, дори когато не знаеш как и защо...

Кифли

Има жени, които не са за теб.
Има жени, които никога няма да те обичат, но вместо теб, ще обичат обувките си на високи токчета. Ще треперят за чантата си и внимателно, ще изберат в каква кола, ще се качат, било то и такси.
Има и такива жени, които няма да те докоснат с нежност, когато ги черпиш питие, дори няма да те погледнат. Това е надменност, вулгарност и чиста наглост, но ти не се притеснявай, има и такива жени… неблагодарни за нищо.
Има и жени, които са като скъпи обици. Красиви са, но цената не винаги отговаря на истинската им стойност.
Има и жени, които ще те топлят само една вечер и после, ще си заминат и вечерта е нямала смисъл. 
Има и жени, които, ще те командват, но те не те обичат, те обичат себе си.
Има и жени, които са истински. Жени, които знаят какво искат, знаят как да го постигнат и го постигат с труд. Жени които са достатъчно умни и възпитани в обществото и истински мръсници в леглото.
Има и жени, които като те погледнат и от очите им има решителност и сигурност, която ти сам няма как да си дадеш.
Има и жени, които просто, ще гледат, как губиш любовта им, но не биха те спрели, те ценят свободата и решенията ти.
Има и жени, които ще плачат на рамото ти, има и такива, които никога не биха позволили да видиш сълзите им.
Има жени, които не са за теб. Тези, които не са истински.
Жените са като науката: трудно се разбират.

За една мръсница

Тя не го обичаше. Просто не искаше да бъде сама. Никога не го бе обичала. Той задовляваше идеално нейното его. Караше я да се чувства по-добре в жалкото си съществуване, но тя не го обичаше. По-лесно се справяше със слугинския живот отколкото с него, но не го показваше, само тихо страдаше, мълчеше от своята слабост. Нямаше да се опитва да го разруши, ако го обичаше. Тя беше свикнала да ''обича'' единствено, докато можеше да ползва, лоялността и спираше там където свършват печалбите от новото. Той ѝ беше казал отначалото. Твоите недостатъци съвпадат префектно с моето сърце, създадено да обича точно теб. Пускам те вътре, моля те не чупи нищо. Силен съм не защото не чувствам болката, а защото я чувствам, разбирам и приемам. Всеки път, когато ме нараняваш, не ти се сърдя. Всеки път като ми причиняваш болка, не казвам нищо и търпя. Като кажеш съжалявам, прощавам ти, дори преди това съм ти простил. Всеки път когато ти сгрешиш аз наказвам себе си...толкова силно те обичам...И тя мислеше, че вечно ще бъде така. От начало не усети, че той спря да ѝ показва колко я обича, не защото не я обичаше, а защото колкото и да се опитваше, тя не разбираше нищо. После забеляза промяната в държането му, но не се сети, че нейното към него бе причината. Постепенно тя се превърна в история за него. Бързо той осъзна, че тя вече няма власт над него, бъдещето му. Знаеше, че съдбата поставя хора в живота му поради причина, но ги премахва от него, поради по-добра причина. Така реши отново да остане сам. Вече знаеше какво е любов, но да бъде сам беше по-мъдро, отколкото във фалшива любовна връзка. Скоро той разбра, че оставиш ли някой, който не си мислил, че можеш да загубиш, ще ти донесе някой, който не си мечтал да намериш. Той не беше същата душа, като преди. Много се промени, много неща наложиха промяната.Не можеше да очаква същите превъплъщения от миналото си. Тази част от него повече не съществуваше. Щеше да е добър към всички, но нямаше да оставя себе си на заден план. Огъня в него бе по-силен от огъня около него. Забрави каквото бе отминало. Оцени това, което му бе останало...

Най-достойните винаги са сами

Най-достойните винаги са сами.
Отличават се с харизма, безупречна външност, жив аналитичен ум, абсолютно възпитание и идеални маниери, зад които винаги са скрити хиляди тайни... И силен и властен поглед, в който едва се забелязва малко тъга.
Те търсят "своите" хора. Свои за общуване, за компания и приятна почивка, свои за любов, отношения и семейство.
Те правят повече грешки, страдат повече, по-рядко контактуват и по-тежко преживяват неуспехите.
Но всеки път, когато се опарят, стават все по-съвършени и по-силни. И отново започват всичко отначало.
Чужди са им стереотипите на съвременното общество, невъзможно е да им се наложи чуждо мнение.
Зад гърба им винаги хвърлят кал, но никой не смее да им каже нещо в лицето и всичките слухове за тях се разбиват на парчета от железния им характер.
Независимо от това дали е мъж или жена, те търсят такъв човек, до който ще им бъде спокойно.

И това "спокойно" не се основава на липсата на кавги, адреналин и крайни емоции. 
Това "спокойно" означава, че търсят до себе си човек, който няма да ги предаде.

Кept you waiting, huh :)

Както каза Хидео Коджима след ревийл трийлъра на новия Метал Гиър Солид "Kept you waiting, huh"

Е, всяко начало си има край,но и всеки край си има начало.Кръга се затваря.

Много ми се иска да споделя някой нови неща с вас, така че до нови срещи :)

Поклон или как всяко начало си има своя край

Скъпи приятели,

искам да благодаря на всички вас за подкрепата през последните няколко месеца, докато блога съществуваше.

Но всяко начало си има своя край. 

От тук нататък нещата ми ще отиват там където им е мястото - в големия тефтер, на белия лист.

Благодаря и до нови срещи !