Това е просто място, където да си нахвърлям мислите, които бавно,бавно нахлуват в главата ми.Нищо повече. Нищо професионално,нищо структурирано...Просто мисли.
неделя, 11 януари 2015 г.
Поклон или как всяко начало си има своя край
Скъпи приятели,
искам да благодаря на всички вас за подкрепата през последните няколко месеца, докато блога съществуваше.
Но всяко начало си има своя край.
От тук нататък нещата ми ще отиват там където им е мястото - в големия тефтер, на белия лист.
Благодаря и до нови срещи !
събота, 10 януари 2015 г.
Затворени очи
Един приятел ме попита днес "Защо няма нищо ново в блога ти?" Какво ново? Намирах я за красива. Никога няма да се уморя да я гледам,но си казах, че май е време да спра. Не ми се налага да мисля за нея.Обичах я. Такъв късмет е, че я обичах. Защото, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - само можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е била доволна от своя.
Няма човек, който да я обгърне с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я изживееш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш,но трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да я видиш с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си.
вторник, 6 януари 2015 г.
Машина за мечти...(четвъртък сутринта - 11.XII.2014)
Обичаш ли? Чувам я да произнася тези думи — все още продължавам да я чувам. В сънищата си. Обичаш ли? Да, отговарям аз. Да, а истинската любов никога не умира. И тогава се будя с вик. Не мога да кажа много за това, което стана след това. Освен, че не можех да спра да мисля за нея. Имаше нещо диво, което пропълзя по лицето й, нещо диво и нещо свободно и аз страхотно се изплаших. Тя беше красива и главата ми се завъртя от любов към нея, всеки щеше да се почуства така, всеки мъж, а може би и всяка жена, но аз се изплаших от нея, защото тя изглеждаше така, сякаш би те убила, когато тя те погледне и реши да отвърне на любовта ти!!! Пусни по радиото рокендрол и карай напред към всичкия живот на света с всичката храброст и всичката вяра, която откриваш в сърцето си. Бъди верен, бъди храбър, бори се! Останалото е мрак. Полунощ е най-лошото време човек да е сам. Когато си самотен, ти се струва, че целият свят е по двойки. Сякаш сме в ноев ковчег: целуват се, прегръщат се и казват "ние". А след "ние" "аз" звучи отчайващо! Порастваш, ставаш мъж, свикваш да получаваш по-малко, отколкото си се надявал, и изведнъж откриваш, че на машината за мечти виси огромна табела с надпис "НЕ РАБОТИ".
четвъртък, 1 януари 2015 г.
Сънища....
Снощи я сънувах пак. За първи път от около месец. Винаги сънувам и понякога сънищата ми ме изморяват. Събуждам си и не мога да спра да мисля за нищо друго освен за случката или хората в съня ми. Боже, хората сънуват какво ли не, но за мен съня свързан с нея, не е толкова лесен.
Седях си в някакъв клуб и всичко беше прекрасно.Минавайки през средата на заведението я видях.Седнала,усмихната, все така красива.Минавайки не можех да откъсна поглед от нея.Вървях,а тя така и не ме видя.
И се събудих.
След това не можах да си я избия от главата. Майко мила, тъкмо я бях забравил, тъкмо всичко беше ОК, тъкмо бях тръгнал да изпитам нещо ново и БУМ! - тя ми се яви на сън.
Сам съм си виновен.
Да де, но какво от това. Защо от един нищо и никакъв сън, не мога да си я избия от съзнанието, след като всичко беше вече минало и гледах с усмивка и си спомнях само доброто от нея.Защо?!
Не се сдържах и реших да и кажа "Весела Коледа" и "Просто Весело!". Направих го, но осъзнах, че май имам да и казвам още неща.Неща, които вече нямат никакво значение. Просто исках да й ги кажа.
Никога не съм искал да я наранявам, дано сега не съм.Ако имаше хапче за "не-сънуване" щях да си купя няколко дузини кашона. Да, но уви. Подсъзнанието се опитва да ми каже нещо.
Май е по-добре да спя възможно най-малко...
сряда, 31 декември 2014 г.
Влага и какао !
Помолих те "Недей да ми звъниш!"...По телефона, нито на вратата...
Звучиш като фонтаните на Рио...с ухание на влага и какао...
Ухание.....Ухание....на влага и какао...
Прекъсва нещо....ти-ти-ти-ти-так...две думи чух,а нищо не се чува...
Затворих те в музей,тамян и грим...Пийни текила и преспи със други...
Ухание.....Ухание....на влага и какао...
Преместих се във друг апартамент...и светофарите не ти намигат...
Настинала ли си, вземи Фервекс...На мене от сълзи ми се повдига...
Ухание.....Ухание....на влага и какао...
Проклети телефони ето пак....забравяхте, колкото те помних...
Добре, любов бъди, бъди ми враг....Така ми даваш шанс да ти затворя...
Да ти затворя....да ти затворя....да ти затворя....
Ухание.....Ухание....на влага и какао...
Ухание !!!
понеделник, 15 декември 2014 г.
Рам-пам-пара-пам
Пух, знаеш ли каква е разликата между „харесвам” и „обичам” ?!
- Не,Прасчоо..Не знам..Кажи ми..
- Разликата е там,че ако „харесваш” едно цвете ще го откъснеш, но ако го „обичаш” ще го поливаш всеки ден !
Мечо Пух
Стигам до извода, че има разлика във влюбването на жените и на мъжете. Влюбването на жените сякаш не подлежи на анализ или поне на някакво адекватно обяснение. Или те смятат сексуалното привличане за влюбване. Ако това е женската причина за влюбване и ако аз я приема като вярна, то тогава и аз бих казал, че се влюбвам всеки ден поне по 5 пъти.Ми като видя млади моменца с къси гащенца и с нежни краченца, как да не се влюбя тогава!Ами грабват ми окото и после цял ден мисля за тях. Да, но при нас мъжете не стоят така нещата. При нас влюбването става на по-дълбоки нива. Искам да кажа, че ние интуитивно се опитваме да открием майчиния инстинкт + качествата на бъдещата съпруга като истински партньор в живота
Обичах я, не заради това, което беше тя, а заради това, което бях аз, когато бях с нея.Но всичко свърши. Тя получи това, което чакаше - извинение. А аз бях толкова глупав, че и го дадох. Била ме чувала, когато съм мълчал. Мълчанието и начина, по който правя едно или друго нещо и говорело това или онова. Е да,ама не, както казваше един известен българин преди години.
Аз вярвам, че когато двама души са свързани със сърцата си, няма значение какво правиш, кой си или къде живееш; няма никакви граници и бариери, когато двама души трябва да бъдат заедно.
Но уви, не мога повече да се боря с вятърните мелници...
- Не,Прасчоо..Не знам..Кажи ми..
- Разликата е там,че ако „харесваш” едно цвете ще го откъснеш, но ако го „обичаш” ще го поливаш всеки ден !
Мечо Пух
Стигам до извода, че има разлика във влюбването на жените и на мъжете. Влюбването на жените сякаш не подлежи на анализ или поне на някакво адекватно обяснение. Или те смятат сексуалното привличане за влюбване. Ако това е женската причина за влюбване и ако аз я приема като вярна, то тогава и аз бих казал, че се влюбвам всеки ден поне по 5 пъти.Ми като видя млади моменца с къси гащенца и с нежни краченца, как да не се влюбя тогава!Ами грабват ми окото и после цял ден мисля за тях. Да, но при нас мъжете не стоят така нещата. При нас влюбването става на по-дълбоки нива. Искам да кажа, че ние интуитивно се опитваме да открием майчиния инстинкт + качествата на бъдещата съпруга като истински партньор в живота
Обичах я, не заради това, което беше тя, а заради това, което бях аз, когато бях с нея.Но всичко свърши. Тя получи това, което чакаше - извинение. А аз бях толкова глупав, че и го дадох. Била ме чувала, когато съм мълчал. Мълчанието и начина, по който правя едно или друго нещо и говорело това или онова. Е да,ама не, както казваше един известен българин преди години.
Аз вярвам, че когато двама души са свързани със сърцата си, няма значение какво правиш, кой си или къде живееш; няма никакви граници и бариери, когато двама души трябва да бъдат заедно.
Но уви, не мога повече да се боря с вятърните мелници...
четвъртък, 4 декември 2014 г.
Добре ми стана, че пострадах
17-а беседа, на 7.II.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,София, Изгрев.
"Срещне те някой човек да те обере. Каквото имаш, взема го насила. Среща те друг, дава ти два пъти повече, отколкото те обрали. Питаш: „Защо ме обраха?“ Аз да ти кажа защо. За да срещнеш онези, които ще ти дадат двойно за обраното. Една нещастна мома, която [я] били нейните любовници, понеже не се определила, изкълчили крака ѝ. Дошъл един млад момък, тя плаче. Тя казва: „Защо ме биха, защо туй голямо нещастие?“ – „Тебе – казва – те биха, за да те намеря. Аз откога те търся. Добре, че те биха.“ Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че пострадах.“ Във всяко страдание виждам, че израства в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа нещо много хубаво и красиво. Всякога, когато един народ минава през големи изпитания, същият закон е. Когато пострадва човечеството, всякога в тия изпитания има нещо хубаво, което иде в света, в което Бог се проявява. Когато хората загазят някъде, тогава се явява Божественият промисъл на Любовта, да покаже, че в света има нещо разумно, което учи хората да уповават на туй Божественото."
Абонамент за:
Публикации (Atom)






