Сбогом, учителю - Валери Петров (1920-2014)

Отиде си един от най-големите писатели на нашето време...на моето време. Човек, който ме е вдъхновил да пиша,да се смея и да плача.Голяма загуба.Почивай в мир учителю, вдъхновителю,човече...

Мир на прахта ти !

ПРОСТИТЕ НЕЩА
*Валери Петров*

Колко глупав съм бил, че съм писал
само умна щом имал съм мисъл ,
а щом нямал съм, само когато
поне чувство съм имал богато.
А вас – мислите, чувствата прости,
вас – неидващи само на гости,
а извиращи в мен постоянно,
и умиращи в мен непрестанно-
като „храня се“, „дишам“ и „пия“,
вас – съставящи мене самия,
вас съм смятал за дребни и скромни,
недостойни човек да ви помни.

Сега тача блестенето скрито,
сега виждам как вие, които
безразсъдно във времето прежно
настрани съм отхвърлял небрежно,
сте се бутали тайно със лакът-
„Как се прави на умен глупакът…“

И така е – човек да подбира
сред това, дето в него извира,
туй което би умно звучало -
та това е лъжа поначало.
И простете ми старите грешки,
мисли прости и чувства човешки -

лъх на спирт от полирана маса,
дълъг път във вагон втора класа,
нежна радост от туй, че сме двама,
несъзнавана обич към мама,
вкус на ябълка, слънце във двора,
мисли, чувства на всичките хора.

В тези дни ново чувство ме сгрява,
нова мисъл ми идва такава. -
Да! Добре е, щом хрумне идея,
но не е ли по-умно без нея
и не е ли по-просто и честно
с мисъл стара и с чувство известно
да си казваш ей тъй, непредвзето,
туй, което ти казва сърцето…

Хахо...

В живота на всеки се появява такъв човек,след който се променяш завинаги.
И изобщо не е важно дали времето, прекарано с него,е било безгранично щастие или безумна болка.Ти просто разбираш, че никога повече няма да си отново такъв, какъвто си бил, преди да се срещнете!
Мисля за нея през цялото време. Мисля за нея сутрин, докато крача в студа. Нарочно вървя бавно, за да мога да мисля за нея по-дълго време. Мисля за нея вечер, когато ми липсва на събиранията, където се напивам, за да мога да мисля за друго, а не за нея, но ефектът е обратен.
Мисля за нея, когато я виждам и когато не я виждам. Ще ми се да правя нещо друго, а не да мисля за нея, но така и не успявам. Ако знаете някой номер за забравяне, кажете ми го.
За първи път се събуждах в две очи и познах, че това е единственият изгрев на човека.
Осъзнах,че от сила имаме нужда само ако искаме да нараним някого. За всичко останало ни е необходима само любов.
Хората мислят, че сродна душа е онзи, който идеално ти пасва, и всички искат това. Но истинската сродна душа е огледало — такъв човек ти показва всичко, което те задържа, насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш да промениш живота си. Истински сродната душа е може би най-важният човек, който някога ще срещнеш, защото събаря стените ти и те шамаросва, за да се събудиш. Но да живееш със сродна душа завинаги? Нее. Твърде болезнено е. Сродните души идват в живота само за да ти разкрият нов пласт от теб самия, а после си тръгват.

Любовта не достига

Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
любовта си във злоба?
Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?
Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?
Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -
как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.

Sick of It All

Писна ми! Писна ми да бъда пренебрегван, а аз самият да се опитвам да помагам на всички и да се старая всичко да е ок....Писна ми от хората, но като се замисля вече го няма това човешкото в самите нас. Писна ми от несправедливостите които ни заобикалят всички нас и дори да може да се промени нещо никой да не го прави, или поне да се опита . Писна ми да драпам за капчица любов и внимание,да даваш всичко а накрая да получавам… и аз не знам какво – приятелска прегръдка в най-добрия случай. Писна ми скрити сълзи да се търкалят безмълвно по бузите ми когато видя някои стар човек да рови по кофите - напълно неразбрани или пренебрегнати. Писна ми да мечтая за неща, за разбирателство за по добър живот, но знам че няма шанс да се случат. Писна ми да се опитвам да съм по добър... Писна ми да завиждам на влюбените. Писна ми да провокирам. Писна ми да споделям с непознати.. Писна ми да съм сам. Писна ми от миналото, което имам. Писна ми от бъдещето, което виждам. Писна ми от живота такъв, какъвто си го случвам, Писна ми всеки ден разни „чичковци и лелички“ да ни казват че ще се оправим само да ги изберем........Наистина Писна ми ...........

Black rose

Не знам дали има по-подходящ текст, който да описва последните ми месеци:

I’ve never felt like this 

I think about you in these nightmares and daydreams  

Holding onto memories in times where we’d make peace 

But you’re a pantomime, witch-hunt for truth 

You have so many faces tell me which one is you 

And you can be with him or anybody else 

But they will never love you the way that this somebody felt 

But now it’s over cause he finally broke the surface 

I just want to say goodbye and that I really hope it’s worth it

Какъвто съм такъв съм,каквото е тва е...

Влюбете се !

Позволете на себе си да се влюбите! Обичайте !

Това, от което имате нужда е нещо,което да обичате. Имате нужда от страст.Това, което трябва да намерите е нещото, което ви зарежда толкова много,нещото което така силно ви кара да чувствате, че дори не ви пука за нещата, които препускат около вас.Всичките неща около вас, всичките хора ,с които се сравнявате и си мислите,че живеят по-добре от вас са хора търсещи любов.Търсещи нещо, в което да се хвърлят,да се обвържат напълно - ментално, физически и душевно...Това е нещото, което всички искаме. Искаме любов.

Когато казвам любов нямам предвид само съюза между два човешки индивида. Имам предвид тръпка,страст за нещо в живота.Когато обичате нещо ставате изключително страстни, както аз например обожавам да пиша. За да успеете да се отдадете на истинската си любов трябва да изградите характера,навиците,дисциплината....Изберете нещо,защото го обичате. Правете го.След време ще го намразите, но след това кръга ще се затвори и пак ще го заобичате.И ще сте по-силни от всякога. 

Това е риск.Любовта е шибан риск.Това, което трябва да направим е да спрем да сдържаме емоциите си, да оставим сърцето да ни води.Да спрем да потискаме истинските чувства в нас.

Понякога ни скачат трупешката на сърцето.И това е причината, поради която не си позволяваме да обичаме и да се влюбваме.Защото знаем какво е да ни разбият сърцето.За това се предпазваме от любовта.И когато се предпазваме от нея не я получаваме...никога ! Получаваме само бледа сянка на любовта. Това представляват повечето връзки - сенки на любовта.Те са друга форма на зависимост, които имаме едни с други и за това повечето връзки са дисфункционални.

Много хора никога не позволяват на себе си да се влюбят,ама наистина да се влюбят, да полудеят от любов,да затъпеят от любов,да са пияни от любов...Нека ви наранят,и после пак,и пак,и пак,и пак, и пак...Продължавайте да го правите, продължавайте да се излагате на риск.Позволете си да сте уязвими.Въпреки,че може и да ви наранят, просто си заслужава,защото сте изпитали това вълшебно чувство. За съжаление много хора никога не са били под въздействието на любовта...По-добре да сте обичали и да са ви сгазили, отколкото никога да не сте обичали.

Обичайте....Влюбете се....

Загубена любов

“‘Tis better to have loved and lost, than never to have loved at all.” ~Alfred. Lord Tennyson

Определени събития и хора оставят голям отпечатък в нашия живот. Някои ни карат да се чувстваме благословени и радостни,а други са като куршум в сърцето.

Срещнах някой специален.Бях пиян от любов.Беше абсолютно детско и истинско...поне за мен.

Бяхме колеги.Без да се усетя започвах да ставам част от нейния живот и исках да стана още по-голяма част.След определен период на да-може би-не, тя излезе от живота ми завинаги.Тя напусна живота ми без да иска да говори повече с мен,дори да ме вижда или поглежда.

По едно време бях доста съкрушен от случилото се.

"Споко, стегни се, пич. Не си заслужава за жена."

Естествено всичко и всеки около мен ми казваше да не се занимавам повече с нея.

Не можех.

Не мина ден без да се питам какво стана,защо стана,какви грешки направих,какво можеше да направя по-различно...
Беше ужасно състояние на духа.Трябваше да изляза от тази душевна парализа.

Излязох.

Но нещо ме връщаше към нея.Нямаше някакво мега голямо просветление.Нямаше "смисъла на живота" момент. Просто поука и осъзнаване след цялата драма.

Никой не го подминават метафоричните куршуми,но и никой не е длъжен да остава наранен.

Прошка.

В много моменти съм си мислел,че никога няма да простя.Самата идея ми изглеждаше налудничава.Нещото, което научих е:

"Не бягай."

Оставих я намира.Откъснах се от нея,както тя пожела.Но понякога лицето и пак се връщаше в тиквата ми.Без аз да го искам тя просто се връщаше в съзнанието ми.Нямам бутон за изключване на емоциите.Не можем да премахваме чувства и емоции механично като роботи.

Най-ироничното нещо е, че не просто бягаме от проблемите си,а и се въртим в кръгове около тях.

Отдадох се на спокойствие. Приятели,нови хора,музика,писане.По този начин не само,че нищо няма да се оправи, но и нищо не се разрешава.Седнах и се запитах "Какво по дяволите правя?" 

Живота винаги продължава, без значение дали ние сме в настроение или не. Трябваше да се запитам "Какво по дяволите искам?" Исках да се разбера веднъж завинаги с нея.Исках всичко,което исках да и кажа да бъде казано,исках да говоря с нея лице в лице. Дойде момента,в който наистина се осъзнах и се присетих нещо много важно...

Всеки го боли.Дори и нея.

Бях забравил,че има и друга страна на монетата.Че може би човека отсреща минава през труден период,че не е готов за това, което аз искам.Исках,исках,исках...и я отблъсквах повече и повече...

Но да се обвиняваме не е редно.

Когато наистина премислих трезво нещата осъзнах,че да се стигне до раздяла между двама души винаги се изискват двама души да поемат вината.Тя не беше виновна за моята болка.Аз си бях виновен. Когато ни боли взимаме решения породени от болка и правим неща и грешки породени от болка,а всички заслужаваме разбиране,доброта и прошка.

Разбрах,че тя е направила това,което направи само защото е мислела, че това е най-доброто решение за момента.Не взе най-правилното решение, но и аз не взимах най-добрите решения.

Когато я виждах на работа не чувствах ония чувства на ярост към нея или към себе си.Видях,че тя все още беше онази чаровница, в която се влюбих и няма как да изпитвам негативни чувства.Въпреки,че всичко между нас свърши и не сме никакви,не сме част от животите си,не можех и не исках да я мразя и истински и желаех всичко най-хубаво,да срещне човек,с който да е щастлива. 

Без да осъзнавам и простих....Простих и на себе си...

Живота продължава.

Бъдете смели.Бъдете силни в обичта си и способностите си да прощавате.Помнете,че сте обичали човека, който ви е наранил.Помнете,че всички ни боли.И помнете,че сте по силни,мъдри и състрадателни след всяка една връзка.