Никога няма да забравя...

Слушай,
липсваш ми!
- Знам.
- И боли,
когато те помня.
- ...
- А няма на кой
да разкажа
за онези
изгубени нощи...
Търся те,
в очите на непознати
хора,
в ръце
на измислени вещици
и чакам
да свърши времето,
да се върна при тебе...
Искаш ли,
да ти кажа отново думите,
от които така се
страхуваше?...
Тихо е,
в този град
на забързани стъпки,
на аларми
и тъжни сирени,
на безименни улици
и антени,
дето късат с ръцете си
облаци...
Слушай,
защо все мълчиш
и ме гледаш
така замислено,
какво търсиш
в очите ми -
там няма нищо
освен теб...
- Страхувам се
от пространствата
по между ни...
- Но те не са друго
освен думи,
неизречени още...
- Сънувам те
и миражно се сбъдвам
в мечтите ти...
- Чуваш ли
как плачат птиците,
как безмълвно умират
звездите ни,
а вятърът чупи тревите
в гнева си...
Слушай!
Помня те!
Чуваш ли?
Помня как те намерих
от нищото,
как дойде
със измислено име,
с цветове, за които
не знаех
и поисках да имам
ръцете ти,
и поисках от теб
да останеш...
Помня те...
Липсваш ми...
Знаеш ли?

Madly in Love

Питаш как се разделя с любима?
Ще ти кажа: ужасно боли!
Ти оставаш един срещу вятъра,
а небето над тебе вали.
Много трудно се сдържат сълзите,
ала бързо, без сбогом тръгни.
Не мисли за сърцето разбито,
не мисли за предишните дни!
Забрави всяка ласка и тръпка,
забрави всеки спомен и ден,
всеки жест, всеки блян, всяка стъпка,
всеки порив, от обич роден.
Отиди си без думи, безшумно,
отиди си без стон и без плач,
знам, ще бъде наистина трудно
на сърцето да бъдеш палач.
Но така се разделя с любима,
с която в преданост ти си се клел,
с която всяка беда си изпатил,
обич давал си, обич си взел.
Да, така се разделя с любима!
Запомни! Знам, че страшно боли,
че оставаш един срещу вятъра,
че небето над тебе вали...

Slapstick, or Lonesome no More

Книгата е МЕГА, прочетете я !

"И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно." 

Из "Фарс или никога вече самота" , Кърт Вонегът

"Култористката"

Лъгах я, наранявах...Реших да приключа всякакви взаимоотношения с нея.След това тя дойде и ме "спечели" отново.След това не успях да я задържа за повече от няколко часа до мен.Каза,че щяла да ме нарани,а аз отвърнах "Нищо и това ще мине."

 Исках да препускам волно.Реших да лягам до различна жена,да целувам различни очи, но на сутринта, когато изтрезнявах и не ме прегръщаха същите ръце,не ме гледаха същите очи,не биеше същото сърце, като нейното какво щях да правя? Реших да говоря с нея,да и се обадя,да и пиша:

"Здравей, обичам те!" - директно изстрелвах думите.

"Нищо и това ще мине." - отговори тя,"изряза" ме от живота си и всичко свърши.

За моята любима...

Любима,

Ако буквално  можех да "бръкна в теб" и да премахна всичките ти страхове, всеки един от тях - колко различен би бил животът ти.Помисли за това. Ако нищо не те спираше да следваш мечтите си, животът ти вероятно ще бъде много по-различен. Това е нещото,което умиращите научават. Смъртта прави най-лошите ни страхове реалност и ни кара да ги погледнем в очите. Тя ни помага да видим различен живот и отнема целия ни страх.

За съжаление докато страха си отиде, повечето от нас са твърде болни или твърде стари, за да направят тези неща, които бихме направили,ако го нямаше страха. Заради това едно нещо става ясно - ние трябва да се преборим със страховете си,да се преборим със "мечките" в нас докато все още можем,за да направим тези неща, които наричаме "мечти" реалност. 

За да се превъзмогнеш страха обаче, трябва да се преместиш някъде другаде емоционално, трябва да си движена от любов. 

Щастие, тревожност, радост, яд - има много думи за много емоции, които изпитваме в нашите животи. Но дълбоко в себе си, в нашите сърца, има само две емоции: любов и страх. Всички положителни емоции идват от любов, всички отрицателни емоции от страх. От любов се раждат потоци от щастие, удовлетворение, мир и радост. От страха идва гняв, омраза, страх и чувство за вина. 

Вярно е, че има само две първични емоции, любов и страх. Но е по-точно да се каже, че има само любов или само страх, защото не можем да чувстваме тези две емоции заедно, точно по същото време. Те са противоположности. Ако те е страх, не си в къщата на любовта. Когато си в къщата на любовта, не може да те е страх. Сещаш ли се за случай когато си била с някого и едноременно си била влюбена и те е било страх? Просъществувала ли е тази връзка? Не е възможно...

Трябва да вземеш решение дали искаш да си обвзета от страх или да си обвзета от любов. Няма неутрална позиция. Ако не избереш любовта, ти ще откриеш себе си в място пълно със страх и производните му емоции. Всеки ден, всеки момент ти предлагам избора да бъдеш обвзета от моята любов или да остявя страха ти от това, което мислиш, че ще ми причиниш да те връхлети и да се откажеш от мен. Такива избори се правят непрекъснато, особено в трудни обстоятелства, когато твоя избор дали да обичаш или да те е страх е точно пред теб. 

Ако избереш любовта, не значи, че никога няма да се уплашиш отново. В действителност много от твойте страхове ще бъдат излекувани. Това е един непрекъснат процес. Не забравяй, че ти се ушплаши след като избра любовта !!! Точно както огладняваш след което се нахраниш. Ние трябва постоянно да избераме любовта, за да се подхранват душите ни и да прогоним страха.Точно както ядем, за да подхраним телата си и да прогоним глада. 

Още ли те е страх?

Любов и страх !

Любовта и страхa са единствените емоции,които ние, като човешки същества сме в състояние да изразим.Всички останали чувства са само производни на тях емоции.Например, на страната на любовта има радост, спокойствие, щастие, прошка, както и множество други.От друга страна, страха отразява: омраза, депресия, чувство за вина, неадекватност, недоволството, предразсъдъци, гняв, атака и т.н.

Любов и страх не могат да съществуват заедно. Където е едното, другото не може да бъде там. Едното ще си тръгне веднага, ако другото започне да присъства. Ако се окажете в ситуация, в която изпитвате голяма радост, и внезапно ви застигне страха, радостта е изчезнала на секундата.Но и обратното е вярно: Ако се тероризирате, уплашени сте или се чувствате заплашени по някакъв начин всичко, което трябва да направите, е да се обърнете към любовта, и страхът изчезва. 

Да се ​​научим да направим активен избор да обичаме и да не се страхуваме във всяка ситуация е начинът да намерим вътрешен мир в този свят. Да, казах избор! Ние всички избираме това, което ние искаме да видим във всяка ситуация, във всеки един момент.  През повечето време ние избираме въз основа на това, което сме научили в миналото. Това, което сме били научени от нашите родители, учители, съученици, лекари, работодатели и т.н., и това, което сме били накарани да вярваме е, че точно това трябва да правим. Ние действаме по закони, които са направени, за да контролират нашето поведение и това на другите, така че да можем да живеем в едно подредено общество. Когато някой се държи "извън контрол", той може да бъде не харесан, глобен, лишен от свобода или убит. Понякога, цели държави се "извън контрол" и нашия отговор е да се обяви война на тази държава. Това са все неща, които се правят от страх. Страхуваме се, че ако някой е извън контрол, което означава, че те не следват правилата създадени да бъдат следвани точно от тях, те са заплаха за нас и ни е страх, че ще ни навредят по някакъв начин, така че ние реагираме на нашия страх породен от тях и "ги атакуваме първи".Това е пътят на този свят. Законът на джунглата така да се каже... Яж или бъди изяден, убий или бъди убит . Това е пътят на страха! 

Пътят на любовта е точно обратния ! Той не създава правила, няма закони, защото те не са необходими.Ако го има Закона на любовта няма да има необходимост от други закони. Закон, които защитава телата ни няма да бъде необходим, защото няма да искаме да си причиняваме болка.Имуществото ни няма да бъде в опасност, защото не бихме искали да лишим другите. Няма да употребяваме наркотици, защото нашата любов един към друг би предотвратило самоунищожението. Ние няма да караме безразсъдно или бързо или под влияние на алкохол, защото знаем,че може и да нараним някого. Ние няма да съдим никого, или да лъжем, или мамим ,или да крадем, или да се възползваме от другите. Един свят без страх няма да се нуждае от адвокати, съдилища, полиция, или затвори, защото всеки ще се грижи за ближния.Цените не биха се качвали​​, работата ще бъде ориентирана към това, което хората наистина искат и имат нужда, храните няма да имат вредни съставки, работниците няма да бъдат експлоатирани и т.н. Но това не е начинът на свят, изграден върху страх! Ние като индивидуалности не можем да направим такъв свят. Можем да изградим такъв свят само като едно цяло !

Любовта е СВЕТЛИНА. Страхът е ТЪМНИНА. Когато включите светлина, тъмнината изчезва. Няма и следа от тъмнината! Няма дори и доказателство,че тъмнината някога е била там! Когато действаме водени от страх, ние изключваме светлината, отричаме истината и се отдаваме на тъмнината. Изоставяме Любовта и се опитваме да бъдем нещо, което не сме.

Грешката е вярна...

Не съм вярвал, че вселената действа толкова бързо понякога....точно когато най-много имаме нужда...

Когато си мислиш, че си направил грешка, която един ден ще ти коства скъпо - тя, съдбата, вселена или както искате я наречете ви дава да разберете,че грешката е вярна.

Грешката всъщност едно от най-хубавите неща случвали ви се напоследък.

Вселената ви среща с най-противоположния човек на "грешката" и ви кара да осъзнаете, че това което сте смятали за грешка е най-правилното решение,което сте взимали..

Как така си казвате колко много искате едно нещо и нищо друго не ще ви задоволи,а само месец след това срещате нещо толкова различно от "грешката" и то е толкова по-хубаво...

То ви цени такива каквито сте, то ви иска такива каквито сте, то ви гледа, то ви се радва и ви разбира...

Не ви гледа под лупа, не ви иронизира и не ви подлага на болезнени изпитания за собствено удовлетворение...

Дай Боже всеки му такива "грешки"...