Началото и края на всичко

"Ти си нищо за мен"
"Не искам името ми да се свързва с твоето"
"Ще изпия едно и ще вдигна наздравица по случай факта, че съм се освободила от теб"
"Аз съм страшна късметлийка, защото се освободих от теб навреме"

Понякога близостта спира дъха ми и всички неща, които искам да й кажа, не могат да намерят гласа ми. 
Тогава в тишината, мога само да се надявам, очите ми да говорят, каквото чувства сърцето ми.
Любовта ми не е навик, уговорка или дълг. Не е онова, на което ме учат романтичните песни. 
Любовта ми е. ... Без определения. Обичам я и не питам нищо. Просто обичам.
Можеш да избягаш от някого, от когото те е страх, можеш да се опиташ да се бориш срещу някого, когото мразиш. 
Но когато обичаш този, който те убива, нямаш избор. 
Как би могъл да избягаш, да се биеш,щом ако го направиш, това би наранило този, когото обичаш? 
Ако животът ти е всичко, което можеш да дадеш на този, когото обичаш, как би могъл да не го дадеш? 
Ако е някой, когото наистина обичаш?
Обичам я, а това е началото и края на всичко.

Aneurysm

Aneurysm и Drain you бяха първите песни на Nirvana, които чух.Бях само на 7,а вече бях толкова зарибен и погълнат...Много години по-късно разбрах смисъла на тези песни. В  Drain You се пее най-яката реплика в текст на песен, поне според мен - "One baby to another says I'm lucky to have met you", а в Aneurysm Кърт пее за една стара негова приятелка, която го е зарязала и казва "Love you so much, it makes me sick"...И аз така, Кърт, братле... Обичам я, толкова я обичам, че чак я мразя и ми се повдига от нея. Защо ме гледа с тези красиви очи, защо докосва ръката ми... с нейната, без да мога да я стисна и да я целуна. Защо ме кара да докосвам кожата и в дадена ситуация, като не мога да я погаля и да се слея с нея. Защо размята косите си така? Защо пърха толкова сладко с миглите си гледайки ме. Защо я чувам, когато диша. Защо усещам дъха и, когато ми говори нещо. Когато говори онези безсмислици, които само тя може да приказва. Защо се смее... като малко дете е. Толкова е крехка, малка..толкова чуплива сякаш. Защо идва в сънищата ми и ме целува, гали лицето ми, изпадам в прегръдките и, лягам на гърдите й. Събуждам се и тя вече си е тръгнала. Виждам я, но тогава тя не е моя...Сигурно си тръгва, защото бях дете, когато трябваше да бъда мъж...когато трябваше най-много да бъда себе си.

Черна дупка

Понякога, често се чувствам като натрапник в собственият си живот. Нежелан от свой и от чужди.Случвало ми се е да бъда нежелан там, където до вчера съм бил незаменим. Хората често не ме разбират, а аз още по-често не разбирам тях.Аз така живея , с техните странности и всичките им недостатъци. Каквото и където да се случва , аз, ще съм черната дупка, която , ще обере негативите. Знаеш ли колко доброта имам в себе си Боже, знаеш ли? Да не ме беше раждал човек или поне не толкова добър. За всичко има време , а то минава Господи, а аз не вървя с него хванат за ръка. То има себе си и това е всичко. Като се обърна назад във времето, виждам себе си, отново пред белият лист и нищо не се променя. Думите ми - да , словата ,ама не и времето. Все пак съм щастлив Господи, че раздавам себе си, напълно безплатно без корист, не очакващ доброта и отплата в замяна.
Това е да си болен от доброта, Боже. За всичко си плащам, за милите думи, за приятелските чувства и несподелените любови. Всичко това го плащам с душата си. Душата ми е тази, която няма врата. Тя е като градина в, която хората влизат и тъпчат всички цветя, заради самата си страст да разрушават и , заради собственият си нарцисизъм. Те са позволявали да тъпчат душите им, а моята е голяма колкото Луната , но свети една малка част, колкото светулка. Боже , ще ти кажа една тъжна истина и моя тайна, аз от много години не съм виждал светулки. За това си нося една в Душата си, за да не забравя човешкото в себе си.
Не съм мъченик, а човек и това ми е напълно достатъчно, да се чувствам жив, макар и с хиляди кървящи рани в Душата ми. А светулката продължава да свети , там, където отдавна няма светлина.

Сбогом, учителю - Валери Петров (1920-2014)

Отиде си един от най-големите писатели на нашето време...на моето време. Човек, който ме е вдъхновил да пиша,да се смея и да плача.Голяма загуба.Почивай в мир учителю, вдъхновителю,човече...

Мир на прахта ти !

ПРОСТИТЕ НЕЩА
*Валери Петров*

Колко глупав съм бил, че съм писал
само умна щом имал съм мисъл ,
а щом нямал съм, само когато
поне чувство съм имал богато.
А вас – мислите, чувствата прости,
вас – неидващи само на гости,
а извиращи в мен постоянно,
и умиращи в мен непрестанно-
като „храня се“, „дишам“ и „пия“,
вас – съставящи мене самия,
вас съм смятал за дребни и скромни,
недостойни човек да ви помни.

Сега тача блестенето скрито,
сега виждам как вие, които
безразсъдно във времето прежно
настрани съм отхвърлял небрежно,
сте се бутали тайно със лакът-
„Как се прави на умен глупакът…“

И така е – човек да подбира
сред това, дето в него извира,
туй което би умно звучало -
та това е лъжа поначало.
И простете ми старите грешки,
мисли прости и чувства човешки -

лъх на спирт от полирана маса,
дълъг път във вагон втора класа,
нежна радост от туй, че сме двама,
несъзнавана обич към мама,
вкус на ябълка, слънце във двора,
мисли, чувства на всичките хора.

В тези дни ново чувство ме сгрява,
нова мисъл ми идва такава. -
Да! Добре е, щом хрумне идея,
но не е ли по-умно без нея
и не е ли по-просто и честно
с мисъл стара и с чувство известно
да си казваш ей тъй, непредвзето,
туй, което ти казва сърцето…

Хахо...

В живота на всеки се появява такъв човек,след който се променяш завинаги.
И изобщо не е важно дали времето, прекарано с него,е било безгранично щастие или безумна болка.Ти просто разбираш, че никога повече няма да си отново такъв, какъвто си бил, преди да се срещнете!
Мисля за нея през цялото време. Мисля за нея сутрин, докато крача в студа. Нарочно вървя бавно, за да мога да мисля за нея по-дълго време. Мисля за нея вечер, когато ми липсва на събиранията, където се напивам, за да мога да мисля за друго, а не за нея, но ефектът е обратен.
Мисля за нея, когато я виждам и когато не я виждам. Ще ми се да правя нещо друго, а не да мисля за нея, но така и не успявам. Ако знаете някой номер за забравяне, кажете ми го.
За първи път се събуждах в две очи и познах, че това е единственият изгрев на човека.
Осъзнах,че от сила имаме нужда само ако искаме да нараним някого. За всичко останало ни е необходима само любов.
Хората мислят, че сродна душа е онзи, който идеално ти пасва, и всички искат това. Но истинската сродна душа е огледало — такъв човек ти показва всичко, което те задържа, насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш да промениш живота си. Истински сродната душа е може би най-важният човек, който някога ще срещнеш, защото събаря стените ти и те шамаросва, за да се събудиш. Но да живееш със сродна душа завинаги? Нее. Твърде болезнено е. Сродните души идват в живота само за да ти разкрият нов пласт от теб самия, а после си тръгват.

Любовта не достига

Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
любовта си във злоба?
Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?
Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?
Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -
как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.

Sick of It All

Писна ми! Писна ми да бъда пренебрегван, а аз самият да се опитвам да помагам на всички и да се старая всичко да е ок....Писна ми от хората, но като се замисля вече го няма това човешкото в самите нас. Писна ми от несправедливостите които ни заобикалят всички нас и дори да може да се промени нещо никой да не го прави, или поне да се опита . Писна ми да драпам за капчица любов и внимание,да даваш всичко а накрая да получавам… и аз не знам какво – приятелска прегръдка в най-добрия случай. Писна ми скрити сълзи да се търкалят безмълвно по бузите ми когато видя някои стар човек да рови по кофите - напълно неразбрани или пренебрегнати. Писна ми да мечтая за неща, за разбирателство за по добър живот, но знам че няма шанс да се случат. Писна ми да се опитвам да съм по добър... Писна ми да завиждам на влюбените. Писна ми да провокирам. Писна ми да споделям с непознати.. Писна ми да съм сам. Писна ми от миналото, което имам. Писна ми от бъдещето, което виждам. Писна ми от живота такъв, какъвто си го случвам, Писна ми всеки ден разни „чичковци и лелички“ да ни казват че ще се оправим само да ги изберем........Наистина Писна ми ...........